"Към момента не мога да кажа, че има заливане на пазарите все-още, но първите такива комерсиално отглеждани продукти се появиха особено в Северна Америка и вече някои видове се отглеждат с новите технологии. Проблемът, който виждаме е, че има силен натиск европейското законодателство да бъде отслабено и да не се минават строгите правила за безопасност, както и да бъдат фиксирани тези продукти. Затова говорим за опасност от нахлуване на пазара без потребителят да знае за тях", коментира Попов.
Той посочи, че страните от ЕС провеждат тестове за изследване на ГМО, но към момента няма нужните тестове за новите генетично редактирани продукти.
"И това е едно от исканията ни, вместо ЕК да влага толкова усилия в премахване на разрешителните и облекчаване на големия бизнес с ГМО, да се инвестира време и усилия в разработването на такива тестове", каза Попов.
Относно това дали вредят тези продукти той каза, че на пазара в страните от ЕС почти няма случаи, в които да присъства ГМО по простата причина, че това трябва да бъде отбелязано на етикета, а потребителите не желаят да консумират генно модифицирани продукти. Освен това сподели, че преди двадесет години в България е имало случаи на продажба на продукти ГМО, които не са били етикетирани, но в момента това е изключително рядко.
Попов посъветва потребителите да четат какво пише на продуктите и заяви, че проблемът е, че с новите технологии тече натиск това изискване за етикетирането да отпадне.
"По отношение на това как потребителят да разбере модифицираните продукти, трябва ясно да пише или ГМО, или генетично модифицирано. Ако например е соя – генетично модифицирана соя, ако е царевица - генетично модифицирана царевица. Абсолютно ясно е. Да не се бърка с "модифицирано нишесте" например. Това не означава генетично модифицирано нишесте", заяви Попов.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Началото е за Светлана Мухова - изследовател, автор на книги и научни публикации,..
Истинското име на събореното преди половин век Писателско кафене е сладкарница "Цар Освободител". Тези, които я помним намаляваме като бройка и си струва да се запознаете с нея: Чия е първоначално сградата ѝ, кой я купува и в какво превръща помещението, преди да стане сладкарница в 1908 с подробности в спомените на художника Иван Тенев и други нейни..
Американското разузнаване праща частни самолети за любовниците на агента си: Осъденият на смърт за шпионаж в полза на САЩ български дипломат Иван Асен Георгиев, докато работи в българското посолство в Париж върти три любовници, а освен това има съпруга. Американското ЦРУ толкова цени агента си, че осигурява фиктивна стипендия за уж..
За Милен Кукошаров времената са интересни. И плодотворни. Един от най-широкоспектърните пианисти на българската сцена, той се налага все повече като запомнящо се присъствие и в джаза (където участва в многобройни съвместни проекти с Вили Стоянов – и като пианист, и като аранжор, и като композитор, и с Марина Господинова и Златните години на джаза,..
Ново гражданско пространство „ Магнит “ за безплатни събития отваря врати на 20.11. на ул. Г. С. Раковски 76. Представя ни го един от основателите, Божана Славкова: "Проектът почна в 2019. Бе само пространство за климатични активисти. Сега е отворено за младежи, култура. Имаме няколко различни помещения. Искаме да сме шарени, разнообразни. Искаме..
С наближаването на официалната дата на "Черния петък" (29.11.), търговци започват да анонсират различни кампании за отстъпки, някои от които обаче не са коректни спрямо клиентите – описание и експертен анализ на некоректните практики с Габриела Руменова от платформата „ Ние потребителите “: "Използват се много маркетинг подходи, но се стига до..
По повод днешния Международен ден на толерантността разговаряме с психолога и психотерапевт Камелия Тодорова от “Психологическо консултиране За мен” за това колко толерантни са децата: "Винаги обяснявам толерантността като сводоба и част от емоционалната интелигентност. Ако децата са отгледани с добрина, могат да бъдат много толерантни. И..