Гладоморът е черна страница в историята на Украйна. Масовият глад в Съветска Украйна през 1932-1933 г. е предизвикан от политиката на съветското правителство, оглавявано от Йосиф Сталин. Повече от 25 страни са признали гладоморът за геноцид.
Подобно страдание са изпитали през зимата на 1946-1947 г. и много хора в Бесарабия. Именно за този по-малко известен период е провокиран българският журналист Петър Марчев (▼) и години по-късно – през ХХI век, създава документален филм и книга със спомени и разкази на оцелели от този втори Гладомор.
"Бях потресен и реших, че трябва да отида на място, да запиша последните оцелели свидетели на тези страшни събития", разказа пред Радио София авторът.
Той отива до Тараклия през 2006 г. и записва хора благодарение на братята Димитър и Иван Боримечкови – "трегери на българщината в Молдова". Публикува репортажи в български медии.
По-късно – през 2014 г. посещава същите места, вече с камера и оператор.
"Хората не таяха мъст, а по-скоро страх, потрес", допълни Марчев. И обясни, че причините и за двата гладомора на Сталин са едни и същи – да сломи духа на средното селячество в Украйна, за да се осъществява по-безпроблемно колективизацията.
Жертвите в първия Гладомор (1932-34) жертвите са около 7 милиона. А около 15 години по-късно – около 700 хиляди.
Етническите българи – жертви на двата гладомора, са около 100 000, коментира Петър Марчев.
Неслучайно неговият документален филм се казва "Незабрава".
Той е завършен през 2016 г., представян е на фестивала "Златния Ритон" в Пловдив, показван е и в Германия, излъчван е от една телевизия, но не и от БНТ.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова.
Завършва седмицата, в която коментатори на "Форум" бяха социологът Мила Минева и Матю Стоянов, по-известен като рапърът Жлъч. В последния работен ден ангажимент остави на дистанция Жлъч, но се включи с мнение по телефона. Сред акцентите, които детайлно коментира Мила Минева (както и Жлъч от Стара Загора), бяха: Българското..
Фондация "Програма Генерация" помага на деца без родители чрез менторска програма и набиране на средства за по-добър старт в самостоятелния им живот. Мисията е те да бъдат предпазени от декласиране и да получат подкрепа в професионалния им път, за да станат пълноценни хора за себе си и останалите в общността. Усилията на фондацията са..
Над 180 хил. украински бежанци са получили временна закрила в България след избухването на войната през 2022 г. В момента на територията на страната пребивават 72 хил. души . Тези факти говорят, че България е по-скоро транзитна дестинация за украинците. Това отбеляза пред БНР-Радио София Иво Желев - експерт-анализатор, след..
Израелско нападение в Иран Тази сутрин израелската армия е нанесла удар в Иран в отговор на баража от ракети и дронове срещу Израел миналия уикенд. Не се знае все още какви са щетите, но намерението е било да се изпрати послание, че Израел има възможността да нанася удари в Иран. Погледите са насочени към реакциите. Съединените..
Оправдаха се опасенията за масово поскъпване след приемане на еврото за валута в Хърватия , съобщи пред БНР-Радио София оттам журналистката Диана Гласнова , главен редактор на сп. "Родна реч". Поскъпването беше обусловено от превръщането на предишната национална в евро, както и от закръгляването нагоре от страна на търговците. Освен..
За фотографията и визуалната култура, разказва книгата на Сюзън Зонтаг "За фотографията". Тя беше представена в предаването "Радиокафе" от издателя Гергана Димитрова. Преводът е на Христина Кочемидова и Юлиан Антонов. Има ли нужда от фотография в епохата в, която всеки уж е фотограф? "Нашата визуална култура се е оформяла..
"Веднъж прекосиш ли океана" е театрален вербатим моноспектакъл на Мартина Новакова с премиера за България. Това е полет от София до Ню Йорк, на който шестима души пътуват в едно тяло. Какво е да емигрираш? Как пресъздаваме културата си в чужда страна? Какъв образ бихме искали да има България в чужбина? Каква е ролята на изкуството във всичко..