Гладоморът е черна страница в историята на Украйна. Масовият глад в Съветска Украйна през 1932-1933 г. е предизвикан от политиката на съветското правителство, оглавявано от Йосиф Сталин. Повече от 25 страни са признали гладоморът за геноцид.
Подобно страдание са изпитали през зимата на 1946-1947 г. и много хора в Бесарабия. Именно за този по-малко известен период е провокиран българският журналист Петър Марчев (▼) и години по-късно – през ХХI век, създава документален филм и книга със спомени и разкази на оцелели от този втори Гладомор.
"Бях потресен и реших, че трябва да отида на място, да запиша последните оцелели свидетели на тези страшни събития", разказа пред Радио София авторът.
Той отива до Тараклия през 2006 г. и записва хора благодарение на братята Димитър и Иван Боримечкови – "трегери на българщината в Молдова". Публикува репортажи в български медии.
По-късно – през 2014 г. посещава същите места, вече с камера и оператор.
"Хората не таяха мъст, а по-скоро страх, потрес", допълни Марчев. И обясни, че причините и за двата гладомора на Сталин са едни и същи – да сломи духа на средното селячество в Украйна, за да се осъществява по-безпроблемно колективизацията.
Жертвите в първия Гладомор (1932-34) жертвите са около 7 милиона. А около 15 години по-късно – около 700 хиляди.
Етническите българи – жертви на двата гладомора, са около 100 000, коментира Петър Марчев.
Неслучайно неговият документален филм се казва "Незабрава".
Той е завършен през 2016 г., представян е на фестивала "Златния Ритон" в Пловдив, показван е и в Германия, излъчван е от една телевизия, но не и от БНТ.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..