Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

София е първият български град, който трябва да противодейства на "топлинен остров"

Столичани живеят върху котлон, коментират специалисти

Бетон и асфалт - много в града, добри условия за по-високи температури
Снимка: Никола Рахнев, фейсбук

Ако доскоро имаше скептици, които отричаха проявите на глобалното затопляне, тази година те получиха доста доказателства. Цяла Европа (и не само) страда от суши, пожари, големи жеги.

Жителите на големите градове пък се срещат с един особен феномен, който учените наричат „градски топлинен остров“.

Здравите хора не обръщат особено внимание на горещините, но те се отразяват осезаемо върху децата, възрастните и болните.

"При тях по-високите температури водят до по-висока смъртност", отбеляза в студиото на Радио София арх. Любо Георгиев от Сдружението за градски политики. Той разясни, че не е добра практика – каквато се наблюдава в София – след ремонт на булевард, например, да има много асфалт и бетон и почти никаква растителност.


Снимка: Александър Петров, Сдружение за градски политики

"Това често повишава температурата спрямо околната среда. Ако под дървата е 25 градуса, на асфалта можем да отчетем 45. Това е топлинен остров – загряването на градската среда вследствие на използваните материали, презастрояването, липсата на зеленина и вода, вида транспорт, който използваме. В сравнение със Софийското поле, да не говорим за Витоша, столичани живеят върху котлон", обясни още Георгиев.

И обнадежди: Все още не е късно за промяна.

В големия град се получава мини парников ефект, с който още повече се задържа температурата през лятото. Тази температура ускорява и газовите процеси във въздуха. Така негативният ефект върху човешкото здраве се увеличава.

Топлинен остров обикновено се отчита с няколко градуса повече в центъра на града, отколкото в покрайнините. Той е резултат от доста процеси, следствие от човешката дейност, допълни климатологът Лидия Витанова (►) , която от 2019 работи като изследовател-консултант в Япония.

По думите ѝ, освен с дискомфорт, този феномен се отразява и на физическото и психическо здраве на човека, на неговата работоспособност, емоции и дейност.

От нас, хората, зависи дали ще се направи промяна, изтъкнаха експертите. За целта човек първо трябва да е добре информиран и след това съзнателно да избере начина на живот и придвижване, пестенето на енергия, засаждането на дървета.

Трябва властта и институциите да вземат и осъществяват координирани решения в тази насока, да има действащи политики конкретно за нашата столица.

Ефектът ще се усети след няколко години, но трябва да се тръгне – стъпка по стъпка.

Чуйте целия разговор на Ива Дойчинова.


(Арх. Любо Георгиев и Ива Дойчинова

По публикацията работи: Георги Нейков
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 45 000 обаждания от създаването на Националната телефонна линия за пострадали от насилие

На 01 октомври 2022 г. се навършват 25 години от създаването на Националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие на фондация „Асоциация Анимус“ - 080018676 / 029817686 . Тя осигурява помощ и подкрепа за пострадали от домашно, сексуално насилие и трафик на хора. „Този четвърт век ние го празнуваме, защото нашите консултанти,..

публикувано на 30.09.22 в 19:43

60 години организирана спортна дейност сред хората със зрителни увреждания у нас

Днес се навършват 60 години организирана спортна дейност сред хората със зрителни увреждания в България. Началото е през 1962 г, когато Съюзът на слепите организира Спартакиада, каза в предаването „Ритъмът на столица“ Иван Янев, председател на Федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания“ . „През следващата година започва и шахмат за..

публикувано на 30.09.22 в 18:25

Младите хора в света на предприемачеството и иновациите

Подробности можете да чуете в звуковите файлове.

публикувано на 30.09.22 в 17:12

Започва "Европейска нощ на учените" 2022

Тази вечер, 30 септември 2022 г. се открива "Европейска нощ на учените" 2022. Инициативата ще обхване над 25 населени места в България, а само в столицата локациите са 30. Проектът е паневропейски, като ЕК финансира два проекта у нас, а географският обхват е огромен. Подробности пред Радио София разказа Ивайло Славов от фондация "Красива наука"...

публикувано на 30.09.22 в 16:24

Около 70% от ромите имат нагласата да гласуват

Днес бе представено официално проучване относно нагласите на ромската общност за предстоящите парламентарни избори за 48-о Народно събрание на 2 октомври 2022 г. Проучването е реализирано в 16 населени места на България , в квартали с преобладаващо ромско население. Поръчано и финансирано от Постоянната ромска конференция и..

публикувано на 30.09.22 в 15:45

Голяма част от българите все още не са решили за кого да гласуват

Два дни преди парламентарните избори на 2 октомври, степента на предвидимост е ниска, тъй като голяма част от гласоподавателите в последния момент ще вземат решение за кого да дадат вота си, каза в предаването „Ритъмът на столицата“  Яница Петкова от "Галъп интернешънъл болкан" . Тя уточни, че няма значителни размествания, които..

публикувано на 30.09.22 в 14:56

Кмет на годината избират за 10-и път

Доколко местното самоуправление успява да отговори на очакванията на своите избиратели? Подробности по темата пред Радио София разказа Боян Томов, организатор на конкурса "Кмет на годината" 2022 и създател на сайта kmeta.bg. Конкурсът навършва своя 10-годишен юбилей, като по думите на Томов за този период е станал прозорец за гражданите за..

публикувано на 30.09.22 в 14:55