Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Поведението на политическите партии е в основата на ниската избирателна активност

Коментират експерти

Снимка: Радио София

Защо хората системно абдикират от правото си да избират управлението и как да се ангажират гражданите в демократичното управление? България влезе във водовъртеж от избори, нетрайни коалиции, "рецидивиращи" служебни правителства и хронично обществено разочарование. Това води до натрупваща се електорална умора и гражданска апатия, която се отразява в намаляваща избирателна активност, и която поставя под въпрос представителната демокрация в страната.

Коментари по темата в ефира на Радио София направиха социологът и политолог д-р Венелин Стойчев, както и Захари Янков, правен консултант в Български център за нестопанско право.

Според д-р Стойчев наред с това, че избирателната активност е най-ниска от 1999 г. насам има около 90 хил. души, които са гласували с "Не подкрепям никого", тъй като не са успели да припознаят в никой от кандидатите такива, които да отразяват техните ценности, нагласи и очаквания. Освен кандидати, които са провеждали ниска кампания е имало и такива, които са заложили на силно негативна кампания, а тя обикновено отвращава избирателите от политическо участие.

"Това е на ситуативно ниво, на повърхностно ниво. Ако искаме да спасяваме демокрацията, за мен е важно да си зададем въпроса за връзката между политически партии и граждански интереси. За това, доколко политическите партии успяват не само от избори на избори да мобилизират и мотивират гражданската енергия, да овластяват гражданите за участие в политиката", добави той.

По думите му, ако гласуването е сведено до символичен акт тежестта на купения вот е много по-голяма, докато ако то е съдържателен акт и съзнателен избор, то тогава и гражданската позиция ще бъде по-голяма. Според Янков политическата и електорална апатия се дължи както на инфлацията, кризата и обедняването, така и на естествени процеси, защото такива феномени се наблюдават навсякъде по света, а последните статистически данни показват, че едни от най-малко гласуващите са най-младите хора.

Д-р Стойчев коментира, че едно от най-важните неща, които трябва да се направят е да бъде преосмислена ролята на президента и неговите правомощия и допълни, че:

"Една от темите, която трябва да повдигнем като общество, като експерти и като политически сили е за преосмисляне на тази система за властови баланс и взаимен контрол, която да гарантира, че и по време на служебни правителства не само улицата, но и публични политически институции биха могли да имат контрол върху работата на президента".

Другата важна тема според него е геополитиката.

"Тази избирателна апатия, това оттегляне от политическо участие до голяма степен не само в България, а въобще по света се дължи на това, че ние се опитваме да решаваме страничните негативни ефекти на една успешна глобализация в сферите на културата и изкуството, с инструментариума на националните държави", допълни той.

"Политическите партии да не се превръщат в секта, да не се превръщат в клиентелистки партии, което се случва в България, да не се превръщат в картелни партии, които правят бизнес, защото поне две от активните партии в момента отговарят на всички атрибути на една картелна партия, която прави бизнес през политиката. А обратно - да развият инструментариума си и за образование и за обучение, за създаване на идеологии, ако щете, които да мотивират и да обясняват", сподели д-р Стойчев.

Янков отбеляза, че най-важното за повишаването на избирателната активност е да се създаде у хората впечатление, че нещо зависи от тях и то на най-ниско ниво, на общинско и училищно и допълни:

"Може би трябва да преосмислим тази странна фанатична теза, че в училището политиката не трябва да стъпва по никакъв начин. Защо имаме 15% гласуващи млади, толкова нисък процент? Като им казват, че политиката не трябва да припарва в училище и те започват да се отвращават".

Д-р Стойчев посочи, че общият интерес е въпрос на преговори и, че културата за дебатиране, преговори и участие трябва да бъде развивана.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 26.04.24: Негативни отражения на предсрочните избори върху икономиката

Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..

публикувано на 26.04.24 в 19:10

Д-р Аспарух Илиев: Коклюшът е най-опасен за живота при новородените

Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..

публикувано на 26.04.24 в 17:25
Божидар Лалов (вляво) и Ивайло Симеонов

Коментарите на Божидар Лалов и Ивайло Симеонов

БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..

публикувано на 26.04.24 в 16:52

Юрий Вълковски: Читалищата в малките и в големите населени места имат различни функции

Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..

публикувано на 26.04.24 в 16:19
Може да се събуди активността на тийнейджърите за промяна на средата

Tърсят се млади разбивачи на градски митове, на които им пука къде живеят

Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..

публикувано на 26.04.24 в 15:58

Седмицата в САЩ: Протести в университети, делото срещу Тръмп, ще забранят ли ТикТок

Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...

публикувано на 26.04.24 в 15:15

Еврозоната – поредната тема, която разделя експертите и обществото

Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..

публикувано на 26.04.24 в 14:55