"Първо, обществото трябва да разграничи термините "пътна безопасност" и "безопасност на движение по пътищата", защото когато се случи ПТП ние много често говорим за "безопасност на движение по пътищата". А пътната безопасност е един от елементите на безопасността на движение по пътищата и съответно тя отчита влиянието на пътя върху безопасността на движението".
Инж. Грозданов поясни, че за да имаме нормални пътища, обществото трябва да е включено в процеса за вземане на решения, защото пътят е услуга, която се ползва от цялото общество. И като услуга, тя трябва да бъде такава, каквато потребителя я иска, като естествено това минава през законодателни промени и много нормативни актове.
"Дигитализация" и "Умни градове" също са застъпени теми в конференцията, а сесията е била модерирана от заместник-кметът по дигитализация на София г-н Генчо Керезов. Акцентите са били свързани с управление на градския транспорт, алтернативни методи на придвижване, а основната цел е била намаляване на автомобилите в градовете.
Инж. Грозданов отбеляза, че на жълтите павета не е редно да минават автомобили, но е въпрос на цялостно решение от гледна точка на мобилността, защото в жълтите павета се влива най-натовареният булевард в цяла България - "Цариградско шосе". По думите му, екологичната тема също е застъпена, защото каквото и да се прави отсега нататък, то трябва да бъде "еко", тъй като изграждането на пътищата изискват употребата на милиони тонове суровини. Относно състоянието на БДЖ той каза:
"Ние нямаме достатъчна инфраструктура. Съответно тази инфраструктура няма потребители, тоест тя не генерира приходи и когато нещо не генерира приходи, нормално е състоянието му да не бъде най-доброто" и добави:
"Трудна е политическата ситуация, но в крайна сметка пътищата продължават да се използват без значение има ли политическа криза, или няма".
По темата се включи и доц. д-р Николай Цонков, изп. директор на сдружение "Български форум по транспортна инфраструктура" и преподавател в УНСС. По думите му, акцентът на конференцията е свързаността по отношение на транспортната инфраструктура в целия Балкански полуостров, а дори и в Югоизточна Европа. Анализите показват, че България изостава по отношение на развитието на националната пътна инфраструктура, а тя е изключително важна за развитието на икономиката през призмата на "Зелената сделка".
По отношение на ремонта на жълтите павета, доц. д-р Цонков посочи, че трябва да има комплексни мерки, които да бъдат приложени, започвайки от законодателни промени в нормативните документи и завършвайки с изпълнението и контрола на изпълнението на подобни големи инфраструктурни промени.
"Един от най-важните етапи от този процес е начинът, по който се задава в началото проекта, как да изглежда и в каква бюджетна рамка да се впишем. Обикновено така се получава, че поради различни ограничения, които имаме в рамките на държавното или общинско управление се залагат занижени изисквания, което се отразява естествено след това на изпълнението", коментира той.
Доц. д-р Цонков каза, че трябва да има последователност в политиката на различните правителства и стратегически важните за България проекти да продължават да се развиват.
"Трябва да имаме съгласие, последователност и приемственост, макар да имаме мандатност на управляващите, както е навсякъде по целия свят, вкл. и в България", подчерта той.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..
Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..
БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..
Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..
Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..
Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...
Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..