В проекта се предвижда психолозите да бъдат назначени на половин работен ден в здравните заведения, за да могат да работят с тежко болни пациенти, както и с техните близки.
Предстои специалистите да бъдат назначени, като се очаква да започнат работа от днес, 01.11.2022 г. Петте градски болници ще бъдат задължени да "предоставят психологическа помощ като форма на палиативна грижа и грижа за тежко болни пациенти и техните близки, за период от 6 месеца, по график, всеки работен ден по 4 часа" - това гласи решението на СОС.
За това колко е голямо значението на психологическата подкрепа и защо е важно да я има – пред Радио София разказа специалистът от Фондация "Победи рака" д-р Полина Лъжанска.
"Фондацията се занимава с предоставяне на информация на пациентите чрез портала cancercare.bg. Това беше първият такъв портал, който синтезира пътя на пациента и подробна информация за онкологичните заболявания, както и за всичко свързано около тях, включително и психологическа помощ", сподели тя.
Д-р Лъжанска отбеляза, че обикновено пациентите имат нужда от информация за различните заболявания, през които преминават и допълни:
"Хората в България са изключително неинформирани за онкологичните заболявания, защото няма единна политика и достатъчно кампании, които да се правят за да има една по-висока здравна култура. Това е един много труден и сложен път. Тъй като в нашата здравна система нещата не са подредени едно след друго, а е малко хаотично направено всичко, пациентите изключително много се объркват и не знаят къде да поемат, къде ще им е следващата стъпка и какво да правят".
Тя посочи, че макар и подценявана, психологическата помощ при пациентите е много важна и трябва да върви успоредно с медицинското лечение. Проучвания показват, че когато на тях им е била оказана психологическа помощ изходът от заболяването им е много по-добър, отколкото на тези, които не са имали такава подкрепа.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..