"За съжаление и тази година беше постигнат по-скоро доста слаб и плах напредък. Да, отбеляза се развитие по т. нар. фонд за "Загуби и щети" за подпомагане на по-бедни държави, но по най-важните въпроси за допълнително и по-нататъшно понижаване на емисиите на парникови газове, които са всъщност основният причинител на глобалното затопляне на този етап няма нов напредък", сподели Петков.
Той допълни, че намаляването на световните емисии трябва да стане незабавно, ако искаме да се вместим в целта заложена в Парижкото споразумение. Относно това, че заради войната държавите са направили "крачки назад" в добиването на зелена енергия, Петков поясни, че лидерите на Германия и Франция са заявили, че ще продължат да отстояват идеите да не позволяват на сегашната криза да ни отхвърля от целите за рязко понижаване на емисиите и преход към възобновяема енергия.
"Вероятно и в най-лошите случаи ще оцелеем като вид, но въпросът е какво ще бъде качеството на живот. В момента по независими оценки, както и по оценка на Междуправителствения панел за климатичните промени към ООН, глобалното затопляне към края на века ще бъде към 2.5 градуса на база сегашните политики. Ако на 100% се приложат всички и сегашни политики и всякакви заявени но все още неконкретизирани цели, има шанс това затопляне да бъде ограничено до под 2 градуса", отбеляза Петков.
Относно Парижкото споразумение той посочи, че България също го е подписала, но тъй като се е заговорило за това, че можем да изпълним споразумението без да излизаме от въглищната енергия, това противоречи със становището на световните експерти. По думите му на ниво политики трябва да има движение за преход към възобновяема енергия, колкото се може по-бързо. Също така е важна и трансформацията на сградния фонд, защото над 90% от жилищата в България са с най-нисък клас на енергийна ефективност.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..