"За съжаление и тази година беше постигнат по-скоро доста слаб и плах напредък. Да, отбеляза се развитие по т. нар. фонд за "Загуби и щети" за подпомагане на по-бедни държави, но по най-важните въпроси за допълнително и по-нататъшно понижаване на емисиите на парникови газове, които са всъщност основният причинител на глобалното затопляне на този етап няма нов напредък", сподели Петков.
Той допълни, че намаляването на световните емисии трябва да стане незабавно, ако искаме да се вместим в целта заложена в Парижкото споразумение. Относно това, че заради войната държавите са направили "крачки назад" в добиването на зелена енергия, Петков поясни, че лидерите на Германия и Франция са заявили, че ще продължат да отстояват идеите да не позволяват на сегашната криза да ни отхвърля от целите за рязко понижаване на емисиите и преход към възобновяема енергия.
"Вероятно и в най-лошите случаи ще оцелеем като вид, но въпросът е какво ще бъде качеството на живот. В момента по независими оценки, както и по оценка на Междуправителствения панел за климатичните промени към ООН, глобалното затопляне към края на века ще бъде към 2.5 градуса на база сегашните политики. Ако на 100% се приложат всички и сегашни политики и всякакви заявени но все още неконкретизирани цели, има шанс това затопляне да бъде ограничено до под 2 градуса", отбеляза Петков.
Относно Парижкото споразумение той посочи, че България също го е подписала, но тъй като се е заговорило за това, че можем да изпълним споразумението без да излизаме от въглищната енергия, това противоречи със становището на световните експерти. По думите му на ниво политики трябва да има движение за преход към възобновяема енергия, колкото се може по-бързо. Също така е важна и трансформацията на сградния фонд, защото над 90% от жилищата в България са с най-нисък клас на енергийна ефективност.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото:
„Не е измислица морето и щастието съществува“. Ако тази строфа ви се падне в късметче към кафето без да е споменат автора, да знаете, че той е Христо Фотев, създателят на едни от най-четените, рецитирани и цитирани любовни стихотворение в съвременната българска поезия. „Светлите безумства“ на влюбванията му довеждат до три брака и любовен..
"Читателските практики в България 2006 – 2022 г." е социологическо изследване под научното ръководство на проф. Александър Кьосев, който го представя в ефир: "Корабът потъва бавно" по отношение на четенето на хартиен носител. Но само четене ли е общуването с електронните носители? Изследването е за четенето в свободното време, не за..
Мария Тарашманова представя " Карта пътеводител на България" - всичко, което трябва да знаем за най-доброто преживяване в България и обновяване на новите най-популярни туристически обекта в страната: "Наблягам на местата в България, които са суперкрасиви. Желанието ми е повече българи и чужденци да открият не само популярните дестинации...