Адресите на любовта - Генко Генов

Близо девет години Дариана Генова се бори да измъкне от затвора създателя на „Златния Орфей“:

За сватбата на създателя на фестивала Генко Генов с третата му съпруга Дариана, която се бори като лъвица за освобождаването му от затвора, се носят легенди. Нормално! Ако се съди по пищността й, приказките за платените 50 000 лева звучат логично. Но на младоженеца масрафът излиза едва 760 лева.

Три самолета със сватбари изсипват на 11 ноември 1973 година всички най-популярни български певци – от доайенът Леа Иванова до най-младия тогава Христо Кидиков. Уговорката е всеки да си плати полета и нощувките. В хотел „Кубан” отсядат с намаление за група. Все пак са 120 човека. Извън сезона нощувката струва 1,20 лева.

Специално за церемонията отварят Етнографския музей в Несебър. Кумуват Йорданка Христова и диригентът Емил Георгиев. Тържественият обяд е в ресторанта на „Кубан” и по фактура струва 406 лева. Хватката е, че двама приятели на Генко излизат с лодки на риба в морето и се връщат с толкова сафрид и калкан, че да нахранят два пъти по 120 сватбари. От поморийската изба и от Окръжния комитет на БКП в Бургас подаряват на младоженците по една бъчва вино. Младият тогава Асен Гаргов предлага да свири безплатно с оркестъра си, озвучаването също е подарък – от дискотека „Велико Търново” на Златни пясъци. Младежката сервитьорска бригада на ресторанта пък предлага безплатно обслужване, заради късмета да поднася питиета на естрадни звезди. А през трите дни на сватбата няма певец, който да не се качи на сцената ,за да поднесе изпълнението си като подарък за новобрачните.

Любовта им е служебен роман. Генко Генов вече има два брака зад гърба си, Дариана е секретарка, завършила немска филология и е логично да бъде омагьосана от човек с толкова богата култура и много таланти. Завършил Дойче шуле, талантлив пианист, на 16 години свири първи концерт на Чайковски, в консерваторията е ученик на проф. Димитър Ненов. Нелеп инцидент – асансьор притиска ръката му, слага край на кариерата му на пианист и учителят му го насочва към музикалната теория. Специализира във Венеция, учи в Париж. Създадените там приятелства му помагат по-късно в Златния Орфей.

Кръговратът на живота

Създателят на фестивала Генко Генов е негов директор до 1974 г., когато е арестуван по подозрение в шпионаж. „Искаха му смъртна присъда. После, понеже прокурорът и съдията се обединиха и казаха: „Няма да осъдим на смърт човек без нито едно доказателство“, промениха на злоупотреби“, каза ми съпругата му Дариана Генова. В крайна сметка Генко получава 20 години лишаване от свобода, като сред мотивите е посочено, че с участието на звезди от световна величина е пропагандирал западната култура в социалистическа България. Освобождават го след 8,5 години. Единствено Лили Иванова и Йорданка Христова го защитават в съда.

В затвора става любимец организира хор на затворниците. Преподава  уроци по чужди езици. Учи гръцки.

Когато арестуват Генко Генов, съпругата му Дариана е бременна с първото им дете - Блага. Синът им Райчин се ражда след излизането на Генко от затвора. Всеки ден тя обикаля в един и същи час около следствената служба на „Развигор“ и свири с уста техния сигнал с надеждата, че той я чува. Карат я да се разведе, да абортира. Ражда тайно в Княжево, за да не направят нещо на бебето.

Близо девет години Дариана не се отказва от мечтата да го види на свобода. Води 20 дела, дава всичките си пари за адвокати, живее със заеми от Взаимоспомагателната каса, включва се в бригади заради допълнителното заплащане. „Няма нещо, което да не съм работила - строителство, гледала съм добитък, буци пръст съм разбивала в „Озеленяване“. Имам познати къде ли не. А като прибавим и съдебните среди... Помагаха ми обикновените хора, несъгласни с несправедливостта, възхищаваха се, че не се отказвам от мъжа си, и ми даваха рамо, дори без да се познаваме лично. След затвора си дадохме сметка, че на нас ни помагаха хора, за които нищо не сме направили. Заради нас самите“, признава г-жа Генова.

От приятелите на Генко Генов в чужбина никой не търси съпругата му през годините, в които той е в затвора, защото службите го обявяват в странство за починал. Голяма е радостта, когато Венцел Райчев като шеф на „София прес“ го изпраща в Париж да придружи даренията на Франция за изнемогващия български народ в началото на 1990 година. Генко среща един свой приятел, той разпространява новината, че е жив, и близките му се събират просълзени в хотела му с думите: „Ти за нас си възкръснал!“  

На 29 март 1990 година Народното събрание реабилитира политически и граждански 22-ма „шпиони“, съдени в периода между 1974 и 1981 г., сред тях е и Генко Генов. По закон, ако си бил несправедливо обвинен, трябва да бъдеш възстановен на работното си място отпреди присъдата. Министърът на културата Димо Димов връща Генко на предишната му служба, т.е. член на организационния комитет и на българското жури на фестивала. На 5 юни конферансието обявява на сцената, че Министерството на културата му присъжда „Златният Орфей“.  

Помните ли кога улиците в България опустяваха? Когато по телевизията даваха „Златният Орфей” и „Робинята Изаура”. Но за разлика от първия бразилски сериал за Орфея се говореше цяла година. Децата припяваха песните, младите копираха тоалетите на звездите, а певците и композиторите пет минути след края на фестивала започваха да мислят за следващия.

„Златният Орфей” през 1972 година е бил гледан от 200 милиона зрители! Фестивалът е шампион не само в системата на тогавашната Интервизия (социалистическите страни), ами е победил олимпиадата в Мюнхен с 18 милиона. Този факт е изнесен на специална пресконференция от Иван Славков, директор на БНТ по онова време). А понеже журналистите са свикани на пожар ден след официалната среща преди фестивала, Генко Генов решава, че ще го уволнят за нещо. Както се е случило с полския му колега след като Брежнев гледал фестивала в Сопот и попитал „Каква е тази помия?”.

Директорът на нашето музикално събитие не е далеч от истината. След седем месеца срещу него започва процес за шпионаж, който поради липса на доказателства се префасонира в съд за злоупотреби.

Възпитаникът на софийската консерватория и парижката Сорбона, полиглотът Генко Генов постъпва на работа в „Балкантурист” на 2 април 1965 година. Задачата му е да отговаря за репертоара по заведенията, за нотите, за аранжиментите им. „Обикалях по репетиции и установих, че всички оркестранти, певци и певици свиреха и пееха предимно чужди песни на чужд език”, пише Генко Генов в книгата си „Тайните на естрадата – истината за „Златния Орфей”. – Лили Иванова по онова време имитираше Рита Павоне и пееше на италиански. Константин Казански подражаваше на Адамо – на френски и т.н. Когато ги питах защо не свирят и не пеят песни на наши композитори, те ми отговаряха, че са малко и не струват. Като изключим песните на Йосиф Цанков.

Стигнах до извода, че най-добрият път за поява на нови и качествени песни е класическият път на конкурса.”

Генко предлага на „Балкантурист” проект за надпревара „Песни за Българското Черноморие“, одобряват бюджет от 2500 лева, които той така и не успява да похарчи. Тръгва от композитор на поет да ги моли да напишат нещичко. От 50 представени песни, избират 14 и започват мъките. Певците отказват да ги изпълняват – „Да не сме луди да пеем български песни и то нови, дето никой не ги знае?!”. Генов отново намира разрешение на проблема. Чрез шефа на „Балкантурист” спуска до изпълнителите „окръжно”, че който не ще да пее, няма да види вълните през лятото, ами ще бъде изпратен я в Разград, я в Пазарджик. Пред угрозата да пропуснат морето, всички се навиват. Е, изпълнител на последното парче - на Борис Карадимчев, намират едва на Слънчев бряг, но нещата потръгват. На 1 август 1965 г. се провежда конкурсът „Песни за Българското Черноморие”, който на следващата година „пораства” до „Златния Орфей”. Тогава Йорданка Христова представя „Делфините”, а Лили Иванова – „Море на младостта”. Заради последната песен Милчо Левиев напуска журито. Той държи тя да не бъде допусната до конкурса, защото според него е изплагиатствана от прочутото френско парче, изпълнявано от Ив Монтан и Жюлиет Греко „Падащи листа”.

От второто издание на фестивала тръгва и свежата песничка „Робинзон Крузо”. Генко Генов получава по пощата текста на Николай Ботев и го дава на Борис Карадимчев. Композиторът бързо създава запомнящата се мелодия, жива и до днес. По-трудно намират дете, което да я изпълни. Изборът им пада на Бонка Найденова, която донася награда на авторите. Пак с писмо пристигат и стиховете на друга емблематична песен – „Лунната соната”. Ангел Заберски написва незабравимата песен по римите на Кольо Севов.

Едва откъсва Бригита Чолакова от цирка, а Хачо от чука

Голяма грижа на Генко Генов е намирането на подходящо конферансие за фестивала „Златният Орфей”. Първото издание е поверено на чешки комици, но събитието се нуждае от истински водещ. Една вечер той чува в цирка Бригита Чолакова и разбира, че с матерния си немски и добър руски и английски тя е неговият човек. „С много усилия я откъснахме от манежа и я назначихме за конферансие в бар-вариетето на Слънчев бряг и съответно на фестивала”, пише Генов.

Режисурата също е проблем. Вещият създател на „Златният Орфей” забелязва младия Хачо Бояджиев като човек с интересни идеи, които умее да реализира и удря с него джакпота. А легендарният постановчик пък... върти чук. „В деня на откриването на фестивала по обяд минавах по алеята на задната страна на бар-вариетето и видях на покрива полугол човек да размахва с всички сили чук сякаш иска да разбие бетона”, спомня си Генко. – Загледах се, познах Хачо и отминах. Сетне разбрах, че пробивал дупки ,за да постави там прожектори. Никой работник, срещу никакво заплащане не се съгласил да рискува живота си на ръба на покрива и той го направил сам. Какъв беше резултатът. Когато вечерта започна да се вдига завесата на вариетето, която представляваше рибарски мрежи с тапи, изтръпнах, защото знаех, че отзад са складирани разни вехтории и кабели. Какво бе учудването на всички, когато осветлението в полутъмната зала съвсем намаля, завесата се разтвори напълно и осветени от прожекторите, които Хачо бе монтирал на покрива блеснаха дърветата, дюните и морето. А Лили пееше „Море на младостта”. Залата избухна в аплодисменти. Даже аз самият не знаех, че задната стена на сцената е остъклена. Хачо бе разчистил всичко, мръсните стъкла бяха лъснати, пожарна кола бе измила листата на дърветата и картината бе смайваща”, щастлив е от избора си на режисьор създателят на фестивала

Първата стачка след 9 септември

Като оазис на свободолюбивия дух „Златният Орфей” се оказва арена на първата стачка след 9 септември 1944 г. Оркестрантите, предвождани от диригента Емил Георгиев, отказват да излязат на сцената, докато не им се плати. Публиката вече пълни залата, а музикантите демонстративно играят табла. Денят е неделя и няма откъде да намерят исканите от тях 1000 лева. Генко Генов и директора на „Балкантурист” Николай Иванов обикалят администраторите на хотелите и прибират дневния оборот. Концертът започва с половин час закъснение, а Генко едва обуздава шефа да не отнесе въпроса „където трябва”.

За „бабата” и бебето

След като успява да покани френската кинозвезда и певица Даниел Дарио и немският актьор и изпълнител Удо Юргенс за рецитали на „Златния Орфей”, Генко Генов решава да доведе легендарната американка с френско гражданство Жозефин Бейкър. През 20-те години на ХХ век тя превзема Париж като танцува само по поличка от банани, но през 60-те години е известна като осиновителка на 12 деца и певица. Импресариото й иска хонорар от 10 000 долара. С яростен пазарлък Генко смъква до 5000, но опонентът му отказва да свали и цент.

Чрез френски приятел шефът на „Орфея“ разбира, че Бейкър ще бъде на летище „Орли” между 12 и два на обяд на път от Ница за Рио де Жанейро. Той хваща самолета от София, каца на летище „Бурже” и тогавашния кореспондент на БНТ Боян Трайков го откарва до „Орли” (срещу уговорка за интервю с Жозефин). „Представих й се и я поканих да летува с десетте си деца на Слънчев бряг. Тя отговори, че би било възможно някои от тях да дойдат. Разбрахме се да пее за 800 долара, ако не казвам на никого за сумата. Накрая я помолих да даде интервю за националната телевизия във връзка с гостуването й на „Златния Орфей” през 1970 г.. После Боян ме закара на „Бурже” и се прибрах в София”, четем в мемоарите на Генко Генов.

Когато в Окръжния комитет на БКП в Бургас правят оценка на фестивала добавят забележката „И друг път да не се канят такива стари баби”.

Години след същата 1970-а цяла България си припява „Си, си, Албертино”, песничката на 9-годишната норвежка Анита Хегерланд . Генко чува нейни изпълнения на малка ролка, изпратена му в писмо от приятел и усеща, че в това дете „има нещо”, но среща лют отпор. Подборната комисия е против да я поканят, защото е прекалено малко. Генов се измъква с аргумента, че в регламента на конкурса за изпълнители възрастова граница не е посочена.