Сградите основно се изчисляват за хоризонтално земетресение. (Малка е вероятността да сме точно в епицентъра на вертикален трус.) С отдалечаване от епицентъра ъгълът на сеизмичните вълни намалява и вертикалният трус постепенно се доближава до хоризонталния.
Това обясни пред Радио София проф. Петър Павлов - ръководител на Националния център по сеизмично инженерство при УАСГ.
По думите му, на места в Турция (►) са се натрупали няколко фактора, които са допринесли за рухването на сгради, включително и презастрояването, например.
След земетресенията в Албания (2019) и сега в Турция експертът твърди, че в България се строи по по-добри стандарти, което дава по-голяма сигурност за зданията.
Той очерта 4 типа строителство. От тях най-рискови са сградите, вдигнати без инженери, „на база интуицията на отделни майстори“ – главно в селата, но има немалко и в градовете, включително и в София. Те са с недостатъчен брой конструктивни елементи, които биха поели са измисли въздействия.
Проф. Павлов припомни, че е започнал процес на паспортизация на сградите. Той е особено важен за сградите, строени преди 30-ина години, защото при констатация на слабости, може да се отправят предписание за укрепване на съответните конструкции.
Срокът за паспортизацията беше 2024 година, но при едно от служебните правителства беше отменен и в момента няма крайна дата за изпълнение.
За широко разпространените панелни блокове е имало програма на Световната банка. Установено е че в България има седем архетипа на панелни жилищни сгради, но не на всички могат да се намерят строителните книжа. Това е доста неприятно.
Експертът изтъкна, че в съществуването на сградата има три етапа: проектиране, строителство и експлоатация. При първите два етапа има сравнително добър контрол.
Според Павлов новото строителство е до-добро, а сградите – по-устойчиви, защото са правени по норми, които с годините постепенно са завишавани.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..