Янита Кирова от театър "Метаморфози" създава още в 2015 като студентка в НАТФИЗ заедно с колегата си Ива Лапатова, Детската школа за пантомима "Училище за щастие":
"От всяко едно нещо научих много. Започнах в школата за художествена гимнастика, след образованието си в Университета се върнах към това, което мога да правя чрез тялото си - започнах пантомима в НАТФИЗ. За нея има остаряло разбиране като за нямо кино. Съвременната пантомима не е това, тя е интердисциплинарно изкуство. Това е вид физически театър, който може да използва музика, мултимедия. Но и фехтовка, актьорско майсторство, източни бойни изкуства. Мимът така трябва да създаде разказа на сцената, че публиката да види това, което го няма. Можеш да играеш едновременно десет различни роли.
В София няма друга подобна школа за деца. Всяка събота провеждаме часове от 10 до 12. Не работим по групи, работим заедно - от 5 до 12-13 годишни. Зависи си от детето, работим индивидуално. Това е полезно за физическото им здраве, за дисциплината им. Даваме им възможност сами да творят. Работим по класически етюди, децата се учат как да създават история.
От гледна точка на зрителите то също развива въображението. Вельо Горанов определяше пантомимата като гатанка. Децата дори да не станат мимове, поне сме ги възпитали като публика. Правим спектакли с децата дори и с нашия театър, три деца играха в наша пиеса. Водили сме ги и в болниците - деца играят пред деца. Това не е страшно и децата от пантомимата са достатъчно смели. Ние сме "медицински клоуни" - бяхме на обучение в "Пирогов" при Бате Николай. Правили сме го не само за деца, а и за възрастни. Възрастта няма значение, ние не сме там да забаляваме, а и да подпомагаме цялостната процедура на оздравяването."
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..