Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Григ и Десета симфония от Шостакович ще звучат в зала "България"

На 17 февруари 2023 година от 19.00 часа

Снимка: V. Balevska

На 17 февруари 2023 година от 19.00 часа в зала "България" ще се проведе концерт на Радиооркестъра, а в момента върви неговата репетиция. Двамата изявени български музиканти – диригентът Григор Паликаров и пианистът Георги Черкин ще представят заедно с Радиосимфониците Концерт за пиано от Едвард Григ и Симфония №10 от Шостакович. Повече подробности пред Радио София разказаха диригентът Григор Паликаров и солистът Георги Черкин.

По думите на Паликаров репетициите вървят много добре с много добра скорост. Той изрази надежда, че в петък ще се получи впечатляващ концерт, каквато е и тяхната задача.

"Прекрасно мина първата репетиция, ние отначало докрай изсвирихме концерта, като утре вече детайлно ще го поработим. Аз бих казал, че отдавна не бях свирил с Оркестъра на Радиото и мога да кажа, че имат уникален детайлен звук и мащабност. Уникално удоволствие е за мен", отбеляза Черкин. Началото на програмата започва с Едвард Григ.

"Той е ярък и наистина самобитен концерт в огромната литература за пиано и оркестър, в която има изключително много шедьоври. Но той носи своя собствен северен стил и в това отношение е един единствен, защото Григ е написал един концерт за пиано, пък другите композитори горе-долу не са писали. И този северен дух се усеща вътре в рамките на целия концерт. И колкото и да е популярен си дадохме сметка, че всъщност не звучи чак толкова често. Тъй като се свири с пианистите още в първата част в гимназиалния курс на обучение се смята за ученически, но той не е ученически, той е много зрял и дълбок концерт", коментира Поликаров.


Концертът е претърпял над 30 поправки, като той е бил повлиян от Шуман, а Григ е бил критикуван за това. Другото предизвикателство на събитието е Шостакович. По думите на Поликаров музиката, която определяме като класическа и включва няколко епохи не свършва в края на 19-и век. Тя продължава и в 20-и век и то с невероятни шедьоври, които са със същата сила на въздействие на майсторство и композиция като предишните.

Черкин отбеляза, че музиката може еднакво въздействащо да опише и доброто и злото, а Поликаров допълни, че въобще в 20-и век трудно намираме хора, които пишат големи симфонии и това въобще не е добър атестат за човечеството.

"Киното синтезира цялата музика написана досега и избира най-лесносмилаемите неща", отбеляза Черкин. Поликаров сподели, че филмът на Дейвид Линч "Синьо кадифе" е вдъхновен от 15-а симфония на Шостакович. И когато са правили снимките Линч я е пускал да звучи за да се вдъхновяват актьорите.

"Имам чувството, че когато са трудни времената правиш по-велико изкуство", сподели Черкин.

Чуйте още подробности по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00