Природен парк „Витоша“ е най-посещаваната защитена територия в България, на територията на която има гъста мрежа от пътища, хижи, почивни домове, лифтове и ски писти. Въпреки силния антропогенен натиск, на Витоша се е запазило огромно биологично разнообразие.
Доказателствата можем да видим до 28 април във временната експозиция, организирана от Регионален исторически музей - София в сътрудничество със служители на парка.
Изложбата е подредена в Античния културно-комуникационен комплекс "Сердика" (зала 2), зона "Ларго", под пл. "Независимост".
17 табла с фотографии и кратки текстове разкриват любопитни факти за растения и животни, които можем да видим в планината, както и как бихме могли да бъдем съпричастни с тяхното опазване.
Всъщност, изложбата е първото от поредица събития, планирани по случай 90-годишнината от откриването на Природен парк „Витоша” – първият в България и на Балканския полуостров.
Фотографиите са на Нели Дончева, Иван Костадинов, Атанас Грозданов, Асен Игнатов, Владимир Тодоров, Десислава Гюрова И Георги Кунев, а текстовете са написани от експертите в ПП „Витоша“ Десислава Гюрова и Никола Дойкин.
„Впечатляващо и ценно е, че ние имаме такъв парк на изключително близко разстояние от София. Действително, още около 1900 година, когато е създаден герба на София от Харалампи Тачев, той преценява, че Витоша е един от символите на града. Решихме, че е важно да отбележим и годишнината от създаването на парка и от решението той да бъде защитена територия“, отбеляза пред Радио София Христина Грозданова от РИМ-София.
От 6 април ще бъде добавена и експозицията "Чудесата на природата - от семе до гора" с илюстрации, посветени на биоразнообразието на Витоша. Изложбата се реализира в партньорство с WWF България и Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори.
Чуйте повече за Витоша и изложбата в разговора на Лили Големинова.
След конференцията " Фестивалът и градът ", разговор с един от организаторите ѝ, Светломира Стоянова: "Събитието се случи на 13 и 14 март. Фестивалите са изключително много в цялата страна. Ценно е не само да съберем хората, които ги правят, а и тези, които ги анализират и финансират. Обикновено не остава време за разговор в пълнота. Събитието бе..
Мирослав Миронов и Марта Тенева представят школата Swing Society и Swing Buzz Festival: "Всеки може да открие това, което го интересува. Любопитство и отворено съзнание. В джаза и в тези танци споделянето е много важно. Суингът е култура и лайфстайл. Покрай Швеция се завърта второто поколение суинг-танцьори. Има до голяма степен импровизация. Доста..
Виртуозният оркестър „Митонисимо“, заедно с четирима блестящи солисти - оперни певци, под диригентството на маестро Огнян Митонов, ще изпълнят в тази програма оперни и инструментални бисери от творчеството на знаменитите италиански композитори, развили със своя стил направлението, наречено по-късно „Белканто“ и асоцииращо се с тяхното музикално..
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: Началото е с няколко спекулации около възможната етимология на името "Богориди". Стефан участва в експедиционния корпус в Египет срещу френския корпус. Получава титлата "княз" и е управител на о-в Самос. Той дарява своя къща в..
Радиоразходка из квартал Оборище, разположен около Докторския паметник. Разказваме за красиви къщи и важни личности, които са обитавали един от най-известните софийски квартали: Кога е построен един от първите софийски паметници, Докторският паметник и каква е била градината, в която е построен? Какво е имало на мястото на Северното крило на СУ и къде..
Режисьорът реагирал сдържано на увлечението ѝ по Раде Маркович, но ѝ казвал „Ако ме напуснеш, ще умра!” „Обичам те, но него го обожавам. Не мога да го зарежа и да тръгна с теб, защото много ще го нараня“, споделя в интервю Раде Маркович с какви думи Невена Коканова се сбогува с него, за да остане при мъжа си, режисьора Любомир..
Д-р Георги Георгиев , зам. председател на УС на Асоциация за инсулт и афазѝя ни гостува по повод „Седмица на информираност за мозъка“ (10-16.3) и съпътстващата я изложба „Човешкият мозък“ (14-23.3): "Често забравяме, че трябва да полагаме грижи за мозъка си, освен за тялото си. Трябва да сме добре хидратирани и да не изпадаме в прекален глад. Но и да..