В специалното изложбено открито пространство в Градската градина (пред Народния театър), е подредена изложбата „Рекламите в живота на софиянци (1910 – 1943 г.)“.
В голямата си част рекламите, аранжирани в 27 тематични табла, са подбрани от вестници и списания, излизали някога в София.
Изложбата е осъществена от Държавна агенция „Архиви“ с финансовата подкрепа на Столичната община и може да бъде разгледана до 17 април 2023 г.
Повече за експонатите и рекламите от онова време пред Яна Спиридонова разказа Надя Живкова – главен експерт в Държавен архив София.
Чуйте в звуковия файл.
По стил и настроение рекламите от началото на ХХ век са различни от рекламите в съвременността. Те са живи, весели, предизвикват усмивка, създават настроение. Много от тях впечатляват със своя симпатичен, може би съзнателно търсен, наивитет.
Събрани заедно, рекламите надскачат собствената си значимост и пресъздават живота на града. София тупти със своите улици, магазини, театри, кина, заведения. Модерни и елегантни, тогавашните софиянци са обичали да се забавляват, да слушат музика, да танцуват, да карат колело, да пътуват. Били са отворени към света. На „Лъвов мост“ са се продавали билети за презокеански параходи.
Българите са пътували, но и светът е идвал при тях. В изложбата се разпознават имената на редица световни фирми, които и днес присъстват на българския пазар.
Много от рекламите будят изненада. Оказва се, че бабите ни са готвели в йенско стъкло, използвали са хартия за печене, гълтали са хапчета за отслабване, а през лятото са употребявали слънцезащитен крем.
Изложбата показва и родолюбието на българите. И способността им да създават ценности – материални и духовни.
Трудно могат да бъдат отминати думите на един финансов министър от първите десетилетия на ХХ век: „Нашият лев се крепи върху слабата черупка на българското яйце“.
„Рекламите по таблата за обединени тематично – например за промишленост, земеделие, животновъдство, мода, музикални инструменти, велосипеди и автомобили, театър. Хората тогава са живели доста по-модерно, отколкото предполагаме“, допълни Живкова.
Снимки: Държавна агенция „Архиви“
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност