Местните власти могат да допринесат за климатичните цели в националния план

В Националния интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България (2021 – 2030 г.), представен и пред Европейската комисия, трябва да се засили ролята на местните власти за постигането на набелязаните цели.

Глобалната цел, заложена и в Парижкото споразумение, е да се ограничи затоплянето на планетата до не повече от 1,5 градуса в следващите 7 години, за да се надяваме на някакъв обратим ефект от климатичните изменения, обусни пред Радио София Мария Манолова. Тя е сред авторите на Климатека, от 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.

Според нея България изпълнява минималните изисквания и представя вяли амбиции пред ЕК.  В сферата на провеждането на енергийна и климатична политика у нас често се срещат ограничения и непълноти от страна на законодателството, които възпрепятстват пряко постигането на съществени резултати, ограничават участието на гражданите и енергийните общности в процеса на енергийната трансформация. Именно затова са необходими промени в настоящия Закон за ограничаване на изменението на климата на България.

Всяка държава от ЕС е длъжна до юни 2023 г. да изготви актуализиран проект на своя национален план в сферата на енергетиката и климата и да го представи в окончателен вид през юни 2024 г. Особено внимание се поставя и върху създаването на система за мониторинг и контрол, която ще докладва напредъка за постигането на целите до 2030 г.

„Нямаме поставени цели в секторите на сградите, на селското стопанство и на отпадъците и транспорта. ЕК обмисля от 2027 г. да действа схема №2 за търговия с емисии точно за тези сектори – на тях се дължат около 60% от емисиите в Европа, каза още Манолова.

Тя подчерта, че местните власти са важна брънка във веригата за постигане на целите. В София например, добра инициатива е отварянето на енергиен център в район „Слатина“ през изминалия месец. Подобни центрове вече работят с размах Бургас и Габрово и това личи по облика на градовете. Добри примери има и в по-малки градове - Етрополе, Благоевград, Смолян Добрич, Лясковец, Павликени.

Чуйте разговора на Елена Пъневска.