По думите му регистрираните в базата данни на НЗОК с болестта са около 12 хиляди, но вероятно броят им е по-голям, а по-често засегнати са мъжете. Болестта най-често се проявява при възрастни хора, макар че има изключения, а средната възраст на появата й е около 60-65 години. Болни от Паркинсон са около 1% от хората на възраст над 60 години, а "ранната диагностика на теория е възможна, но тя не допринася с нещо", споделя доц. д-р Минкин.
"При паркинсоновата болест, която е невродегенеративно заболяване, при което определена част от мозъка много бързо старее няма толкова голяма стойност ранното откриване, тъй като няма измислен лек за Паркинсона. С медикаментите ние можем да подобрим симптомите или с това, което ние правим от около 10 години в България, а иначе в света се прави от около 30 години с дълбока мозъчна стимулация. С това можем да подобрим значително живота, когато спрат да действат медикаментите. Но и устройствата и лекарствата не са променящи хода на заболяването.Те подобряват живота, но не лекуват процеса на невродегенерация, който е започнал", поясни той.
Основният метод за диагностика на болестта е чрез изотопно изследване, при което се наблюдава прихващането на допамин, което е характерно за заболяването.
"Дълбоката мозъчна стимулация е нещо като пейсмейкър на мозъка. Това е метод, чрез който опитваме със стимулация на определени ядра в мозъка да възстановим равновесието в него", сподели специалистът. По думите му този метод се смята за най-ефективен в света и е най-често използван при напреднала паркинсонова болест.
НЗОК напълно покрива устройствата при пациенти с напреднала паркинсонова болест след петата година, но те не трябва да са по-възрастни от 75 години. Причината за това е, че след 75-та година значително се увеличават рисковете от мозъчната интервенция, отбеляза доц. д-р Минкин.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..
Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..
Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..
Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..
Броим врабчетата на 27.04 – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..
Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..
Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; · Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..