Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2023 година. В него е заложен рекорден за последните 20 години дефицит от 12 млрд. лв. и нов дълг от над 13 млрд. лв.
Инициативата за бюджета е прехвърлена от служебния кабинет на парламента. Към момента единственият вариант е да се работи върху вече предложения. Всичко може да бъде променяно в движение.
Това коментира пред БНР-Радио София Петър Ганев – Институт за пазарна икономика (ИПИ):
„От служебният кабинет направиха донякъде изненадващ ход - първо направиха заявка, че ще предложат най-различни политики и бюджет с 3% дефицит, а в последния момент се отказаха. И предлагат по-скоро базов бюджет, а политиките са сложени вътре като меню - за избор, ако някой иска да ги вкара в действие. Оценени са, но не са разписани, в самия бюджет не са сметнати.“
Според старши анализатора от ИПИ номиналните стойности, самите числа и заради инфлацията, и заради растежа в дългосрочен план много се промениха. Например 2020 година разходите на държавата на всички консолидирани разходи са били 47-48 млрд. лева. Проектът за 2023-та е за над 77 милиарда.
„Имаме 30 милиарда разлика само за 3 години. Важно е да се гледа спрямо БВП. За намаляване на дефицита, който е над 6%, трябва да се приемат политики, и то още сега, при приемането на бюджета.“
По мнението на Ганев, има такива политики, около които партиите могат да се обединят лесно.
„Например всички държавни предприятия да внесат изцяло 100% дивидент. Това е над милиард. Сред други, спорни елементи, можем да посочим покачването на пенсиите – ако то не бъде от средата на годината, бъде отложено с 3 месеца, също би спестило сериозен ресурс.
Единият буфер е при капиталовите разходи, които могат да бъдат доста по-ниски, а другият буфер най-вероятно е в издръжката.“
Според Петър Ганев инфлацията ще продължи да пада и в следващите месеци може да слезе до и под 10%. След енергийните суровини и храните, предстои да видим поскъпване при услугите.
За още подробности чуйте разговора на Лъчезар Христов.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност