Задлъжнялостта на българското население е доста под средната за Европа

"Аз бих добавил и решението на БНБ от миналата седмица за повишаване на минималните задължителни резерви, които мисля, че ще имат по-голям ефект върху дейността на банките и върху лихвите, които се предлагат като депозити и кредити върху банката. Тъй като ОЛП в момента се използва основно като референция за съдебни кредити и съдебни производства", отбеляза Заманов.

По думите му целта на БНБ е да намери правилната рецепта за намаляване на обемите на кредитиране.

"Всеки очаква да има промяна. Тя би се направила бързо от депозитите, защото по-голямата част от българските банки ценообразуват кредитирането, било то ипотечно или потребителско на база на референтните лихвени проценти по депозити. Това е цената, която всяка една банка предоставя за ресурса, който гражданите и фирмите са предоставили при нас за управление", добави той.

Относно това, че по прогнози се очаква основният лихвен процент да скочи до 5% в рамките на 18 месеца, както се наблюдава в някои западни държави, вкл. и САЩ, Заманов коментира:

"Доколкото ОЛП в много малка част от банките влияе върху ценообразуването, това не би променило кардинално лихвите по депозити и лихвите по кредитиране. По-скоро е важно с колко биха се увеличили лихвите, които банките плащат на хората, които са депозирали при тях пари, които практически в момента са малко над нулата".

Според финансисти очакванията са месечните вноски по ипотечните заеми да се увеличат със стойности между 60 до 90 лв. Заманов прогнозира, че вноската на средностатистическия размер на кредита, което е около 100 хиляди лв. ще бъде в рамките на под 100 лв, което е поносима вноска в сравнение с това, което става на пазара. От 2008 до 2022 година в България е имало 136 хиляди ипотечни кредита за жилищни нужди, а в момента има 186 хил. Увеличението за период от 15 години е с удвоен размер - от 7.5 млрд. на 16.5 млрд. лв.

"186 хиляди ипотечни кредита означава, че под 10% от българските домакинства имат кредити. В България има между 2 и 2.5 милиона домакинства, които живеят или в собствени жилища, или в жилища купени с кредит, или под наем. Това означава, че около 9-10% от българските домакинства имат ипотечни кредити. Искам да подчертая, че българската икономика, българското население не е задлъжняло. Ние сме доста далече от средните размери за Европа и говорейки за това нещо, като среден размер на кредита, ако сметнем увеличението на ипотечното кредитиране за последните 15 години с броя на нови кредити излиза, че средният размер на новия ипотечен кредит е малко под 200 хиляди лева", посочи Заманов.

Той добави, че през изминалата 2022 година депозитите в България на физическите лица са нараснали с малко над 6 милиарда лв., а всички кредити са нараснали с 4 млрд. лв. Това показва, че българинът е спестил повече пари в банките. Заманов подчерта, че българската икономика генерира достатъчно ресурси за да се самофинансира.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.