20 години музей "Борис Христов" - на турне в Канада и юбилейно издание на фестивала. По този повод ни гостува Елена Драгостинова, директор на музея:
"Удоволствие и предизвикателство - след 20 години се усетих така развълнувана на Нощта на музеите, все едно я правя за пръв път. Експозицията на музея непрекъснато се обновява. Имаше и още една линия - музикалната, в галерията срещу нас, където беше изложбата "Рисунката". Центърът на премиерите в 30-те в квартала е бил дворът на Борис Христов. Откакто музеят е там, се увеличиха галериите, има още един музей и затова приехме поканата на галерията "Интро", оттам изпращаха посетителите си в концертната ни зала.
Има и атмосфера, и дух, но те са резултат от всекидневен труд. В началото беше Музикален център, от 2011 е Музей "Борис Христов". Дейността е една, в софийския му дом да се съхраняват реликви за оперното творчество и това да е жив център за изкуство, не само за музика. Борис Христов се е интересувал от литература и театър, изучавал е атмосферата на съответната епоха, преди да изгражда образите си. "Ято от изкуства" е негово убеждение - всички изкуства трябва да живеят заедно. Нелепо е да се изолират изкуствата. Обособихме арт-галерия, отскоро имаме и орган, той е стар, дарение е и трябва да се реконструира.
И в арт-галерията има изложби и концерти, и в концертната зала има и концерти и изложби. В този дом, изкуствата са равнопоставени, те си общуват помежду си. Три години след реконструкцията на дома не е имало идея какво да се случва там. Имаше двор, обрасъл с трева и празни пространства. Имаше три прекрасни костюма и няколко документа, свързани с творчеството на Борис Христов. Всеки експонат е една история и разказва принципите му в изкуството, свързан е с дарителството и с преподавателската дейност.
Идеите се раждаха една след друга с помощта на нашите гости и на публиката. Прекрасните неща са пресичането на проекти от различни жанрове. Всеки концерт и изложба е отваряне на нова врата и зараждане на нова идея. Филмът го снимахме преди няколко години, казва се "Сбъдване на мечти" и разказва за мечтата на Борис Христов софийският му дом да е жив музей. Работихме с конкретни личности, видях как екипът от млади хора, правещи филма замръзна. Не съм сигурна дали бяха ходили на концерти и на театрални постановки.
Преди 17 години реших, че тази къща трябва да пътува. Не всички могат да дойдат и реших, че ще е добре да правим турове. Първият бе с един от последните ученици на Борис Христов, Пламен Бейков. Сега бяхме в Канада със сина му, член на групата "Спектрум", които пяха там (където участват и двама бивши колеги от Радио София, б.а.). Бе много вълнуващо, струваше ни се непостижимо. Ниагара, Торонто, Кичънър, Отава, Монреал. Показахме и филма, разказващ за нашия дом, и изложбата "Борис Христов в Рим". Имаш чувството, че ще се появи Борис Христов. Снимано е присъствието на духа на Борис Христов. Познавам "Спектрум" отдавна - екип от личности, отговорни и по време на самия гастрол.
Групата предизвика почитта на аудиторията там, блестяха с оригиналност. Гастролът даде идея на много хора да дойдат в България и да ни посетят. Някои от концертите бяха в църкви. Там се съвместява мястото за просвета и тази за изкуства, хората оценяват тези пространства и ги използват.
Домът си заслужава един продължителен празник. Годишно имаме между 75-90 събития, началото на фестивала е на 18 май - рожденият ден на Борис Христов. Тогава винаги каним млади таланти, входът на този ден е с живо цвете за градината на Борис Христов. Сега всяко храстче и дърво си има име, те са посадени от известни личности - и хора от публиката, и от музиканти. На 22 май е Цветелина Малджанска с много интересна програма "По следите на пътя". Пожеланието за тази година бе да има повече българска музика. Марияна Цветкова, последната ученичка на Борис Христов предложи "До Чикаго и назад". На 1 юни е гала-концертът на майсторския клас на Георги Чолаков с баритони и тенори. Програмата е на сайта ни."
Карлос Насар е най-търсената личност, a "Гунди – легенда за любовта" оглавява филмовите търсения в Google, в традиционния годишен обзор на платформата за най-търсените думи и изрази, които разкриват интересите на българите през 2024 година. Сред тях водещата тема са българските спортни успехи. Концертът на Тони Стораро се оказва по-търсен от..
Кметът на община Костинброд Трайко Младенов получи отличието в категория "Съвременна визия за иновативно управление на община“ (с над 8 хил. жители) от Годишните награди на Областния управител на Софийска област. Отличията бяха раздадени след 6-годишно прекъсване. През тази година управленският екип успя да постигне много за общината, каза..
Новата изложба на Любомил Драганов “Когато сутрин слушам джаз“ беше официално открита на 10 декември, в зала BLVD 138. Събитието отбеляза неговата 55-годишнина и предостави възможност на почитателите на изкуството да се докоснат до 25 специално направени акварела, вдъхновени от магията на джаза. Произведенията са посветени на..
Българската стопанска камара представи резултатите от годишното проучване сред членовете на Камарата относно бизнес климата през изтеклата година и очакванията за 2025 г. по отношение на икономическата среда, инвестициите, работните места и др. Традиционната онлайн анкета е проведена в периода 5 ноември – 6 декември 2024 г. сред 738 микро, малки,..
Инфлуенсърите обикновено създават съдържание, което е забавно, креативно и съобразено с интересите на младите хора. Те често изглеждат достъпни, автентични и модерни, споделят ежедневието си и предават идеята, че са „като нас“. Освен това играят ролята на „виртуални приятели“ на младежите, особено в периода на тяхното израстване, когато търсят..
За Панаира на книгата в София излязоха две нови издания на "Парижката Света Богородица" от Виктор Юго, с нови илюстрации, по повод откриването на възстановената катедрала "Нотр Дам" във френската столица, което се случи на 7 декември. Почти седмица след откриването на възобновената парижка катедрала, в България излиза луксозно издание на..
Климатичните промени оказват все по-голямо влияние върху ежедневието на хората, включително и в България. На този фон е кообразованието е недостатъчно застъпено в стандартните учебни програми и голяма част от младежите не се чувстват подготвени за предизвикателствата, които климатичните промени ще предоставят до края на живота им. Образователният..