Човек със светнал поглед към света: Ерик-Еманюел Шмит

Вече можем да четем „Дневник на една изгубена обич“ от Ерик-Еманюел Шмит

Не се случва често един преводач да е превел 20 книги на един писател. Освен ако не става дума за Ерик-Еманюел Шмит и Зорница Китинска, която гостува в Радио София. „Малко се чувствам като стара семейна двойка с автора“ – споделя с усмивка тя. А последната (засега) книга на Шмит, която е превела на български,  се казва „Дневник на една изгубена обич“. Поводът за написването ѝ е смъртта на майката на писателя и е едва втората, свързана с личните му преживявания след „Нощта на огъня“. Тя е  „химн към майка му, но и равносметка на детските и младежките му години с всички заблуди, мечти и разочарования. В нея той сякаш признава и поправя погрешните си представи. Книгата е топла, разсъдителна и позитивна, независимо от причината за нейното създаване“ – разказва Зорница Китинска.

Разказва и за Ерик-Еманюел Шмит, който е изумителна личност. Един от най-четените и превеждани романисти, но и драматурзи, носител на многобройни литературни награди, включително и на Гонкур през 2010 за сборника с разкази „Концерт в памет на един ангел“, заради което сега е в журито на престижната награда. Той е член на Белгийската академия, където заема креслото с номер 33. „Човек със светнал поглед към света, приветлив, спокоен, добронамерен, непрекъснато дава интервюта, има свой театър, в който и играе (помним го как представи „Господин Ибрахим и цветята на корана“ при второто си гостуване в София). Като дете на лекоатлети, през 2016 дори коментира състезанията на олимпиадата. Освен това е голям меломан, превежда либрета за опери, в момента има представление заедно с оперната певица Катрин Дее и Никола Стави – „Загадката Бизе“, което се превърна в „Загадката Кармен“ – разказва на един дъх Зорница Китинска. И още един факт за изумителната памет на Ерик-Еманюел Шмит – веднъж си забравя лаптопа на летището, с почти готовата „Евангелие според Пилат“ и седнал и веднага я възстановил. „Казва, че сяда да пише едва след като книгата е готова в главата му“ – обяснява Китинска.

И да добавим, че излизат и две детски книги от Ерик-Еманюел Шмит от неговата поредица Приказки за кукумявката с прекрасните илюстрации на Барбара Брюн в превод на Павлина Рибарова – „Мечето, което искаше да бъде щастливо“ и „Слончето, което не зачиташе никого и нищо“. Детството е постоянна тема за писателя и понеже неговото детство е било щастливо, историите му за деца са „благи и благотворни“.

И автобиографичната, и детските книги на големия белгийски писател излизат за Пролетния панаир на книгата и ще бъдат представени в шатра 46.