Наричат го „слънчевото дете“ на българската поезия, виртуоз на българския стих, а творчеството му е сравнявано с празничен ден в нашата литература – става дума за Христо Смирненски, не доживял своите пълни 25 години, но жив и до днес с красотата, силата и посланията на своите произведения.
На 18 юни се навършват 100 години от момента, в който той напуска земния си път.
По повод годишнината памет за поета Христо Смирненски Националният литературен музей и Къщата-музей „Христо Смирненски“ организират поклонение пред гробното му място.
В предаването „Радиокафе“ гостува Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, за да разкаже повече.
За краткия си жизнен път поетът оставя творчество, което се обединява в 8 тома. Увлечен е по писането от своя брат Тома Измирлиев, който е известен български хуморист. Вуйчо му – Владимир Попанастасов, го запалва по писането, когато Христо е само 10-годишен, разказа Атанас Капралов.
През 1913 година семейството на поета се преселва да живее в София, в тогавашния квартал “Ючбунар“, а от 1915-а живеят в къщата, която е превърната в музей. Домът е обгрижван от Националния литературен музей от 1976 година, когато е създаден музеят, разкри още Капралов.
„Приятно съм изненадан, че днес това е една от най-посещаваните къщи-музеи на НЛМ“, допълни той.
Смирненски може да бъде сравнен с художник, който рисува със слово:
„Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна, като теменужен облак в лунносребърни води“ (“Цветарка“)
„Аз лично смятам, че ако Смирненски имаше още живот пред себе си, той щеше да създаде една нова, съвременна поезия - твърди Капралов. - Това, което ни е оставил, мисля, че е достатъчно да се обърнем с уважение към него.“
Още интересни детайли от разговора с Атанас Капралов, чуйте в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност