Играят сайт-спесифик пиеса в и за кино "Влайкова"

Преди близо 100 години, през 1925 година българската учителка Мария Влайкова завещава безвъзмездно на Министерството на просвещението сградата, в който днес се намира едноименното кино. Условието било - с получените приходи да се финансира образованието в чужбина на 6 от най даровитите български артисти.

Точно такива млади хора застават зад идеята и реализират театралния спектакъл „Кино „Лента“.

В студиото на БНР-Радио София гостуваха режисьорът на пиесата Мария Страшилова и един от участващите актьори  Александър Притуп (другите са Светлозар Начев, Никол Василева, Мартин Иванов) и разказаха за реализацията и намеренията на създателите.

Проектът е на сдружение „Шум и Бяс“, а текстът е вдъхновен от действителни събития.

„Бях чела статията на Денис Българанов „Какво е нужно, за да се спаси едно кино“, бях запозната по-подробно с историята на кино „Влайкова“, а тя е много интересна. Идеята ни беше всеки един от персонажите да бъде свързан по някакъв начин с някоя от 4-те различни периода от съществуването на самото кино - царския период, комунистическия, 70-те години и четвъртия – 90-те, заедно с конфликтите във всяка от тези епохи. Потърсих начин да обвържа историята с вътрешния конфликт на всеки един от героите в самата пиеса“, отбеляза Мария Страшилова.

• Действието се развива през 2019 година, в един от последните дни на старото кино, по време на кампания за нов дигитален прожектор. Един журналист е по следите на първата си професионална статия, но единственото, на което са натъква, е забрава и отишли си свидетели. През погледа на трима работещи в киното млади хора и историите, които те са чували, той се опитва да нареди пъзела.

„Още когато започнахме да пишем този проект, едно от нещата, на които много исках да обърна внимание, е как в България постоянно се унищожават културно наследство, културни паметници, читалища и училища. Според мен това много голям проблем“, каза Александър Притуп.

Създателите на постановката са приложили рядък за България метод - сайт-спесифик (site-specific), по който максимално се използва пространството, в което се разиграва съответната културна проява. Пиесата е за киното, в което се играе, действието не се развива само на сцената.

Чуйте още подробности по темата в разговора на Гергана Пейкова.