Постижимо ли е правилното управление и рециклиране на строителните отпадъци у нас?

Наскоро в Камарата на строителите в България бе проведено обучение на тема „Управление на строителните отпадъци в България“, предназначено за строителните професионалисти. Лектор на обучението беше доц. д-р инж. Румяна Захариева, която направи актуален преглед на изискванията на нормативната уредба за управлението на строителни отпадъци.

В предаването „Ритъмът на столицата“ тя открои важни акценти по темата за управлението на строителните отпадъци и възможно ли е рециклирането им до степен, която да позволи да бъдат вложени в строителството отново, за да се затвори „кръговата икономика“, за която се говори от години.

„Много често казвам, че строителните отпадъци не бива да се разглеждат като проблем, а да се разглеждат като ресурс. Според специални изследвания направени за България, се установява, че над 90% от тези отпадъци са тип така наречените минерални отпадъци – бетони, керамика, асфалто-бетони, скални материали, които могат да бъдат чудесно оползотворени, рециклирани, включително и да бъдат използвани за доста високо отговорни цели“, посочи доцент д-р инж. Румяна Захариева.

Много е голям потенциалът строителните материали да бъдат рециклирани, каза още експертът и илюстрира, че според наскоро утвърдения нов стандарт за цимента се оказва, че бетоновата пудра може да замести частично цимента. Тук тя направи пояснението, че бетоновата пудра всъщност е смлян бетон.

Захариева се позова на директива, която е наложила промени в българското законодателство от 2012 г., според чиито изисквания, след 2020 година, 70% от строителните отпадъци на страните-членки да бъдат материално оползотворени.

Напреднали страни като Дания, Нидерландия, Великобритания са постигнали над 90% оползотворяване на строителните отпадъци, защото в тези страни освен минералните отпадъци, се оползотворяват и други – топлоизолации, пластмаси и т.н., отбеляза тя и допълни, че за България е напълно осъществимо постигането на 70-те процента, има потенциал тази степен на оползотворяване да бъде и по-висока.

Дали строителните фирми възприемат тази политика, тази практика - доколко им затруднява процеса на събаряне и след нова бъдещ строеж и оскъпява ли го?

„Строителните фирми не са в позицията да възприемат, те са всъщност са задължени, даже задължението идва не към тях, а към възложителите на строително-монтажни работи и към възложителите на премахване на строежи, защото строителните отпадъци се управляват на принципа „замърсителят плаща“. Замърсителят всъщност е възложителя с неговите инвестиционни намерения, така че той е отговорен и той трябва да финансира този процес", поясни доцент д-р инж. Румяна Захариева.

Тя подчерта, че строителите на свой ред трябва да изпълняват нормативните уредби.

"А те са много прости – разрушаването трябва да бъде селективно, трябва да бъдат максимално разделяни отпадъците, сградите и съоръженията да се разрушават по един обратен начин, отпадъците да се събират разделно, за да могат и да се преработват разделно и така се получават всъщност висококачествените, рециклирани материали“, изтъкна още доцент Захариева.

Още подробности по темата:

Каква е разликата между депо и площадка за строителни отпадъци, за проекта „MOBICCON-PRO“ – международна изследователска инициатива в сферата на Кръговата икономика, финансирана по програма „Хоризонт-Европа на ЕС, чуйте в интервюто на Божидар Янев в звуковия файл.