Социалното министерство (МТСП) публикува за обществено обсъждане промени в Кодекса на труда, които да уредят по детайлно работата от разстояние и дистанционния труд, както и налагащият се хибриден модел на работа.
Сега действащата уредба на тези форми на труд е от 2011 г. и не съответства на последиците от пандемията от Covid-19 и развитието на комуникационните технологии, се мотивират от ведомството.
Срокът за обществено обсъждане на проекта за промени за работа от разстояние е 11 септември т.г..
Въпреки че дистанционната работа в България е най-слабо разпространена сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) и обхваща едва 10% от работниците, се налагат промени, за да се гарантират от една страна безопасните условия на труд, а от друга - отчитането на работното време и да се разсеят притесненията за прекомерен контрол от страна на работодателите.
Разговор с акцент по темата с доц. Теодор Дечев – директор на отдел „Индустриални политики“ в Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
„Ние сме участвали в работната група, която е подготвила тези текстове, те не са измислени от МТСП. Нормативното уреждане на работата от разстояние за целия ЕС става през 2002 година, а до 2006-а всички държави са направили необходимите промени, нужни за регулиране работата от разстояние“, посочи той.
По думите му, това първо споразумение между работодатели, работници и профсъюзи, е въведено на европейско ниво не като директива, а като доброволно прието – в зависимост от националните традиции и възможности. За едни страни са направени промени в Кодекса на труда, за други са въведени кодекси за добри практики, за трети са разписани подробни споразумения, които се следват.
„България не попадна в тази вълна на регулация, защото ние влязохме в ЕС година по-късно – 2007 г. Но не сме се забавили прекалено дълго, защото през 2010 г. вече имаше споразумение между представителните организации на работодателите и работниците, с което на практика се въвеждаше в България европейското споразумение. А то предвиждаше промени в Кодекса на труда, които бяха направени“, уточни доц. Теодор Дечев.
Със синдикатите въпросът е обсъден в работна група. От АИКБ са съгласни с приетия оригинален текст.
Дечев се позова на твърдение, записано в текста, според което няма ясно регламентирано задължение, мястото, от което се извършва работата от разстояние, и периодите на работа извън предприятието да се установяват по споразумение, т.е. да се вписват в трудовия договор.
„В нашата представа в трудовия договор може да бъде записано всичко, за което се съгласяват работодателят и работникът, той е индивидуален акт, няма нищо лошо тези детайли да се фиксират“.
Твърди се, че липсата на пряк контрол и контакт с работодателя е предизвикателство за възлагането и отчитането на работата, както и за осигуряване на безопасни условия на труд, но вярвам, че всеки ще се съгласи, че хората избягват да поддържат нездравословни и небезопасни условия в дома. По-скоро обратното - работодателите са под подозрение, че на работното място може да бъде по-неуютно, отколкото в дома. Що се отнася до възлагането и отчитането на работата - в редица случаи тя се отчита като цял, завършен, оперативен цикъл , коментира още доц. Дечев.
Според него текстовете не предизвикват тенденция за притеснение, но има нещо свързано с изкуствения интелект и т.нар. алгоритми, което според редица организации и "според писателите-фантасти може да доведе до прекомерен контрол от страна на работодателя. Поради това има и такъв текст, че когато се намеси ИИ, винаги следва да има и човешки контрол.
Дечев допълни: „Ние нямаме нищо против, че човекът и неговите права са в тезата на дигиталната трансформация – нещо повече, във връзка с това работодатели и синдикати на европейско равнище са написали отделно споразумение още през 2020 година, за което ние работим съвместно със синдикатите за въвеждането му в България“.
Още подробности, чуйте от разговора на Лъчезар Христов в звуковия файл.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..