По думите му разходите за електроенергия са около 100 хиляди лева на месец в цялата система на БНР, от които около половината се падат на сградите в София - 50 хиляди лева месечно и около половин милион лева годишно. Как това може да се подобри?
"Варианти има. Естествено нещата опират до това, че като всяка една инвестиция трябва да се отделят средства в началото, за да има полза в по-дългосрочен план. Проблемите, от които страда Националното радио не са уникални за нас, те са по-скоро симптоматични за може би почти всички публични и обществени организации в страната. Обикновено имаме твърде краткосрочно планиране. Знаете, че бюджетната процедура въпреки всички тригодишни планове, на практика си върви година за година и всяка една година всичко започва отначало, което прави много трудно залагането на някаква дългосрочна инвестиция. Ние например сме мислили в посока изграждане на фотоволтаична централа на покрива на двете сгради. Те са сравнително подходящи за тази цел, тъй като покривите са плоски и удобни", отбеляза Митев.
Той посочи, че в конкретния случай има разработени доклади с конкретни проекти, съгласно които при инвестиция от около 600-700 хиляди лева за изграждането на такава централа бихме имали пълна възвращаемост. Според докладите средният период за пълна възвращаемост на инвестицията би бил между 6 и 7 години.
"Проблемът е, че няма откъде да се вземат средства за първоначалната инвестиция, предвид тази особеност на бюджетирането. Нашите капиталови разходи са непроменени от 2012 година и в нито един момент няма как да отделим над половин милион лева", отбеляза Митев.
"Да не забравяме, че Радиото по същността си е технологична компания. Навсякъде около нас има микрофони, пултове, компютри и всичко това е скъпа техника. Ние не сме една обикновена администрация за да са ни необходими само бюра и лаптопи. И това е проблем, тъй като всяка година възможностите ни стават реално все по-малки", каза той. Освен това поясни, че проблем в публичния сектор е, че когато се бюджетира, обикновено парите стигат за основната дейност. Много рядко разчетите включват и средства необходими за поддръжка на материалната база.
"При нас дори и работата "на парче" ще е проблем, тъй като бюджетът ни буквално е парцелиран до стотинка. Той на първо четене изглежда огромен, но на практика 70% от него отива за заплати, хонорари и осигуровки, тоест за разходите за персонал. От останалата част, от която основните пера са разходите за радиоразпръскване, които са около 7 милиона на година. Около 3 милиона плащаме за авторски и сродни права, които пак са пряко свързани с програмата, без това не можем", поясни Митев. И добави:
"На много от обществените организации им е лепнат етикета, че са твърде старомодни, неефективни, не работят добре. Важно е да покажем на обществото в крайна сметка, заради което съществуваме, че организацията се развива като една модерна и динамична медийна организация, доколкото ситуацията ни го позволява. Но още по-важното е, не само какъв ще изглежда имиджът ни отвън за аудиторията, а какъв ще изглежда имиджът на организацията за хората, които работят в нея. Една подобна мярка смятам, би повдигнала малко самочувствието на всеки един човек работещ в Радиото."
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност