Комунистическата власт до 1989 г. и киното като метод за налагане на политически наратив

На 9 ноември, в кино „Одеон“, кинокритикът Деян Статулов – гл. асистент в Института за изследване на изкуствата в БАН, насочи фокуса към българското кино от периода 1944-1989 г. Той представи новата си книга "(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското кино (1944-1989"). Дебютната му книга „Невъзможната свобода“ е посветена на цензурата в българското кино.

Пред Радио София, Деян Статулов обясни, че връзката между двете книги е неизбежна.

„Докато работех по „Невъзможната свобода“, аз паралелно преглеждах документи в Държавния архив, свързани с това, как докато едни филми са били забранявани, други са били поръчвани. В хода на моите изследвания дойде идеята да напиша и тази книга“, каза кинокритикът.

По думите му, пропагандно кино донякъде има и преди 9 септември, но в друг контекст.

„След 9 септември, комунистическата власт има нужда от своето налагане на всички нива в обществения, политическия и културен живот. Съвсем естествено е да припознае културата и медиите като канал за манипулиране и за налагане на своя политически наратив“, добави Деян Статулов.

Той обясни, че по това време, по съветски модел се създава отдел „Пропаганда и агитация“ към ЦК на БКП. Като художествен метод, там започва да се налага социалистическия реализъм. За целта се използват всички видове изкуства, каза Статулов. По думите му, всичко е насочено към хората.

„Онази прословута максима „да се даде на народа хляб и зрелища“, стои и до ден днешен и е може би е един от първите пропагандни лозунги, с които властта е използвала изкуството. Властта много обича изкуството, но с користни цели“, добави Деян Статулов.

Той уточни, че в онези времена, на хората на изкуството е било трудно да откажат на партията да направят филм по поръчка.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.