"Имаше агресия срещу полицаите без съмнение, то се видя и на живо. Но в никакъв случай тази агресия не оправдава сцените, които се разиграха по-късно и в едно заведение в сградата на Министерството на младежта и спорта, и по малките улици около Министерството на спорта. Видяхме, че там имаше групи от полицаи, които налагаха и ритаха паднали на земята хора независимо дали са заподозрени във вандалски прояви, или не. Законът за Министерството на вътрешните работи ясно казва, че правомощията на полицията стигат до там, докато обезвреди и задържи заподозрени в престъпление, независимо какво е то. Оттам нататък 5-6 човека да ритат паднал на земята сгърчен човек, това със сигурност не влиза в правомощията на полицаите", отбеляза той.
Митов заяви, че МВР много трудно признава, че има проблем с полицейското насилие те са принудени да го обявят, именно заради заснетите кадри. По въпроса за парламентарната комисия той каза, че тя едва ли би могла да направи нещо повече, отколкото да отнесе въпроса на политическо ниво. По думите му парламентът няма разследващи функции и може да покани на изслушване както пострадали от полицейско насилие, така и ръководни фактори от МВР. Временната анкетна комисия може само да събере данни, които после да представи на прокуратурата, която е единственият орган, който може да разследва полицейско насилие.
Митов посочи, че някои от полицаите са били без отличителни знаци. Той каза, че в България това е константен проблем, защото винаги, когато има масови безредици много служителите на реда не носят своите отличителни знаци. Освен това посочи, че въпросът за отговорността стои не само пред МВР, но и пред прокуратурата. Събитията от 2020 година показват, че макар да е имало кадри с полицейски произвол заснети от камерите на Министерски съвет, до момента няма внесен обвинителен акт. Това, по думите му, създава впечатление, че полицейското насилие не се наказва.
По темата се включи и специалистът по наказателно право адв. Лъчезар Босаков. По думите му в конкретния случай действията на полицаите видимо излизат от рамката на правомощията, които са посочени в Закона за МВР:
"Нанасянето на побой на лица, които лежат на земята и видимо не противодействат на органите, както и удари с палки върху посетителите на заведението бити без причина. Очевидно тези хора нямаха нищо общо с безредиците около стадиона."
Той отбеляза, че пострадалите лица могат да подадат сигнал срещу полицейските служители, които са им нанесли побой. Министър-председателят ясно заяви, че по тези сигнали ще бъдат извършвани щателни проверки, като виновните ще бъдат наказвани. Адв. Босаков посъветва пострадалите да си извадят съдебно-медицинско удостоверение за нанесените им телесни повреди и да заведат искови молби срещу МВР по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Обезщетенията обикновено варират в размери от 1000 до 5000 лв. при лека телесна повреда и между 10 000 и 15 000 лв. при средни телесни повреди.
Борис Митов заяви, че и МВР и прокуратурата трайно са показали през годините, че не желаят да се занимават с проблемите на собствените си институции.
"Аз се опасявам, че в момента се намираме в ситуация, в която цялото ни управление е върху една бананова кора. Независимо дали е имало сценарий за протестите на 16 ноември, или не", каза той. И допълни:
"От МВР в дните преди този протест съвсем официално са предупредили, че се готвят провокации, че ще се стигне до разрушаване на държавна, обществена и лична собственост, до престъпления дори. Беше препоръчано този мач да не се играе в София, но не беше препоръчано той да е закрит, тоест стадионът да бъде затворен за публика. И за това има едно много просто обяснение: В годините винаги, когато има опасност от ескалиране на напрежение между агитки, МВР е заставало на позицията, че по-добре е агитките да са на стадиона, тъй като там много по-лесно се контролира не само какво внасят те, а и какво правят. Защото в крайна сметка те са зад огради, има полицейски кордон на пистата и въобще средата е доста по-контролирана."
По думите му една от причините да се стигне до напрежение по улиците е породена от БФС и УЕФА, които са организирали мач против всички препоръки на МВР.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..