Разговор с писателя, журналист, пътешественик и преподавател Димитър Кенаров за книгата му "Диктатори, трактори и други приключения" – журналистическите разкази, които излизат за първи път на български в книга. Тя беше представена на последния Панаир на книгата в НДК.
Досега текстовете са излизали в различни издания по света само на английски език.
Авторът в тези разкази остава встрани от събитията и се стреми да не взима позиция, разбира се винаги един авторски текст, който е между документалното и художественото има авторово присъствие. Димитър Кенаров изследва феномени, ситуации и хора на различни места по света.
Най-често той пресъздава ситуациите и размислите на героите, техните чувства и преживявания, както и онова, което вижда по света, като по този начин прави читателя съпричастен. Жанрово текстовете представляват наративна журналистика (Narratve nonfiction), всъщност това е смесица между документалистика, журналистическо изследване и белетристика, уточни Димитър Кенаров. Той допълни, че в книгата се използват всички похвати на белетристиката – диалози, сцени, понякога и метафоричен език.
„Идеята е да се направи така, че една истинска история да звучи по възможно най-литературният начин. Тази традиция е доста залегнала в американската журналистика, където има списания, които публикуват статии от 20-30 страници понякога“, поясни Кенаров.
В България този жанр не е толкова популярен, но това са текстове от подобен тип, писани на Балканите, Източна Европа и на някои други места и опитват да досгитнат високо ниво на литературност през документалистиката, каза още Димитър Кенаров.
В разговора писателят изрази своята гледна точка за случващото се с Паметника на съветската армия и разкри каква история би написал.
“Моят фокус тук няма да е демонтирането на комунизма, каквото правихме и през 1990-та година, а по-скоро завръщането на този тип поляризация и имитацията на 90-те, това което тогава се правеше с ентусиазъм, с някаква невинност дори, в момента, днес всичко се повтаря по един и същи начин, но имитацията и повторението са доста по-слаби“, посочи той.
„За мен, истинският начин да се трансформира една история, не е през разрушението, а през вандализма“, твърди Димитър Кетнаров.
В книгата "Диктатори, трактори и други приключения", авторът свързва литературата с журналистиката, за да ни разкаже необичайни истории, на които няма как да бъдем свидетели, от различни точки на света.
„Димитър Кенаров има способността да слуша, без да съди, да свързва привидно разнородни нишки в умела сплав и да черпи от живия живот, почти на всяка цена, неговите места са места, в които литературата не наднича често. В тези периферии се развиват драмите на нашето време. Кенаров носи космополитността и интелекта си с лекота. Вярвам, че тази книга ще разшири разбирането на българския читател, затова какво може да бъде литературата, както и журналистиката“, пише в своя рецензия, писателката Капка Касабова.
А самият писател споделя, че най-добрият отзив за книгата си е този, който получава не толкова от литератори и писатели, а от обикновените хора, които може би дори рядко четат книги, но са “хванати“ от тези разкази.
Споделени случки за това как хората стават част от една система, как тя абсорбира хората вътре в себе си, карайки ги да приемат за даденост и нормалност живота, в който са и още други интересни аспекти, чуйте в разговора на Даниел Ненчев с писателя, журналист и преподавател Димитър Кенаров, чиято книга вече очаква своите български читатели.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..