Един от най-колоритните обреди, свързан с Коледно-новогодишните празници и който е добре запазен, е сурвакането. То е съпроводено с наричане за предпазване от зли сили и пожелания за плодородие и богатство.
Сурвачката неслучайно се прави от суров дрян. Това дърво е здраво, твърдо и се използва от дълбока древност и като символ на устойчивост, обясни пред БНР-Радио София културологът Георги Мишев. Той обърна внимание, че дрянът цъфти във време на годината, когато други видове още не са се събудили.
„Този обред е свързан с т.нар. магия на първия ден. Цели да пожелае благополучие през новия календарен период, да предпази човека от лошите неща, от премеждията (сериозни трудности и нещастия). Зимната обредност е предимно мъжка. Има вече и изменения. Тази година доживях да видя и коледарки“, отбеляза Мишев.
Той отбеляза, че Григорианският календар, който ползваме в България от 1916 г., е астрономически правилният.
Първоначално римският календар е бил от 10 месеца, започвал е от март. По-късно се добавят януари и февруари, а началото на годината (1 януари) се свързва с встъпването в длъжност на високопоставените чиновници в Римската империя.
В същото време има многообразие във вярванията и традициите. Трудно е да се каже, че нещо навсякъде се изпълнява по еднакъв начин.
Т.нар. „мръсните дни“ например някъде са от Игнажден до Коледа, другаде - до Васильовден или Йордановден.
Георги Мишев отбеляза промяната в трапезата по и след Коледа, появата на свинското месо, ролята на свинската глава, която се прекадява, въпреки че не е жертвена храна, позволена за курбан.
Ролята на водата по празника също е съществена, допълни културологът.
В „мръсните дни“ светът на всички зли сили е отворен. Те свършват с кръщаването на водата на Йордановден. „Мълчаната вода“ е ритуално чиста, с магическа сила и се среща и в други народи.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..