В началото на годината е съвсем естествено да говорим за бъдещето. Футурологът Мариана Тодорова бе събеседник в предаването "Радиокафе", за да обсъдим неща, които са свързани с нас, хората, и които ще определят живота ни не само през 2024-та, но и в следващите няколко години.
Основните теми, които вълнуват съвременния човек, са навлизането на изкуствения интелект, предизвикателствата с климата, войните - проблеми, с които животът ни е свързан в последните година-две.
Тревожна е тенденцията в пътя на прогреса, който човечеството извървя в последните 3 десетилетия, когато Западният свят е обвиняван в прекален неолиберализъм и това надигна една силна вълна от неоконсерватизъм и който ще трябва да преживеем. Важно е да намерим баланса, когато политическият дебат се отразява върху социалния и културния живот, движейки се в тези две крайности. Това заостря поляризацията, а тя измества идеологиите.
Нормално е, че имаме усещане за ускорено време, за много рискове, за наслагване на кризи, за невъзможността ни да реагираме на нови феномени и да изградим ценности към тях, посочи футурологът.
По думите на Тодорова, когато липсват ценности, моралът попада в една по „мека“, флуидна категория и когато това стане, все по-трудно изграждаме идеологии, а когато те изчезнат, настъпва криза в "политическия" човек.
Тук тя направи уточнение, че той е метафоричен, събирателен образ, който трябва да защити интересите на отделните граждани, с който може да се комуникира, така че той да вземе решение, но и да е съгласен да носи отговорност. Когато този политически човек е в криза, то има криза и в лидерството и тогава се търсят някакви по-архаични форми на лидерство. Силна поляризация по отделни въпроси се наблюдава не само в България, но и по света, поясни Тодорова.
В разговора ще чуете още: как днес се формират ценности и кои са тези от тях, които обединяват хората. Тези и контратези.
Ако в ценностите на Западния свят определящи понятия са свободата, толерантността, уважението към личността, спазването на човешките права, модерността, то по идеологията на Александър Дугин и Путин, има други ценности, които са йерархията, патриархът, лидерът, президентът, военният елит, традиционното семейство.
"Ценности днес се изграждат трудно, защото живеем в много ускорено време, с много нови феномени или добре забравени стари, които ни създават шок от бъдещето и то не толкова от бъдещето, както Алвин Тофлър го нарича, а шок от настоящето, тъй като всеки следващ ден, седмица или месец ни носят нов шок, ние нямаме време за реакция, за ценностна рефлексия. Настъпилият вакуум се запълва с познатия или по-либерален, или по-консервативен отговор и в най-добрия случай хората се превръщат в едни хамелеони – вместо ценностна реакция, ние имаме адаптация“, подчерта Мариана Тодорова.
Според експерта, тази ситуация е проблем, който отваря голяма ниша за активизъм.
Все повече политическото се решава с инструменти на гражданските организации, което от една страна е добре, защото на дневен ред излизат проблеми, които досега не са излизали. От друга страна изпадаме в риск да фрагментираме прекалено много общностното пространство и да разпаднем обществото на прекалено много общности, които не си говорят и това е подпомогнато от технологиите (изкуствен интелект).
"На мен ми се струва, че е добре да върнем света малко назад, към 60-те, 70-те години, времето на големите идеи, на американските президенти говорили за "великото общество", "голямата икономика", защото ако не направим такъв рестарт, подпомогнати от технологиите ще се изгубим във фрагменти и ще разбъркаме един пъзел, който няма да можем да подредим", каза още футурологът.
Още аспекти за това, което има да ни каже футурологията, за нещата, базирани на научни данни и изследвания, каква е устойчивата тенденция, която си струва да бъде обсъдена в контекста на информацията, медиите и живота ни, чуйте в разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...