Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мариана Тодорова: Поляризацията измества идеологиите, технологиите разбъркват човешкия пъзел

Хората се превръщат в хамелеони – вместо ценностна реакция, имаме адаптация коментира футурологът

Мариана Тодорова
Снимка: Даниел Ненчев

В началото на годината е съвсем естествено да говорим за бъдещето. Футурологът Мариана Тодорова бе събеседник в предаването "Радиокафе", за да обсъдим неща, които са свързани с нас, хората, и които ще определят живота ни не само през 2024-та, но и в следващите няколко години. 

Основните теми, които вълнуват съвременния човек, са навлизането на изкуствения интелект, предизвикателствата с климата, войните - проблеми, с които животът ни е свързан в последните година-две.

Тревожна е тенденцията в пътя на прогреса, който човечеството извървя в последните 3 десетилетия, когато Западният свят е обвиняван в прекален неолиберализъм и това надигна една силна вълна от неоконсерватизъм и който ще трябва да преживеем. Важно е да намерим баланса, когато политическият дебат се отразява върху социалния и културния живот, движейки се в тези две крайности. Това заостря поляризацията, а тя измества идеологиите. 
Нормално е, че имаме усещане за ускорено време, за много рискове, за наслагване на кризи, за невъзможността ни да реагираме на нови феномени и да изградим ценности към тях, посочи футурологът.

  • Когато има криза на ценности, хората чисто интуитивно търсят нещо традиционно и стават по-консервативни.

 По думите на Тодорова, когато липсват ценности, моралът попада в една по „мека“, флуидна категория и когато това стане, все по-трудно изграждаме идеологии, а когато те изчезнат, настъпва криза в "политическия" човек.

Тук тя направи уточнение, че той е метафоричен, събирателен образ, който трябва да защити интересите на отделните граждани, с който може да се комуникира, така че той да вземе решение, но и да е съгласен да носи отговорност. Когато този политически човек е в криза, то има криза и в лидерството и тогава се търсят някакви по-архаични форми на лидерство. Силна поляризация по отделни въпроси се наблюдава не само в България, но и по света, поясни Тодорова.

В разговора ще чуете още: как  днес се формират ценности и кои са тези от тях, които обединяват хората. Тези и контратези.

  • Различия в ценностите.

Ако в ценностите на Западния свят определящи понятия са свободата, толерантността, уважението към личността, спазването на човешките права, модерността, то по идеологията на Александър Дугин и Путин,  има други ценности, които са йерархията, патриархът, лидерът, президентът, военният елит, традиционното семейство.

"Ценности днес се изграждат трудно, защото живеем в много ускорено време, с много нови феномени или добре забравени стари, които ни създават шок от бъдещето и то не толкова от бъдещето, както Алвин Тофлър го нарича, а шок от настоящето, тъй като всеки следващ ден, седмица или месец ни носят нов шок, ние нямаме време за реакция, за ценностна рефлексия. Настъпилият вакуум се запълва с познатия или по-либерален, или по-консервативен отговор и в най-добрия случай хората се превръщат в едни хамелеони вместо ценностна реакция, ние имаме адаптация“, подчерта Мариана Тодорова.

Според експерта, тази ситуация е проблем, който отваря голяма ниша за активизъм.
Все повече политическото се решава с инструменти на гражданските организации, което от една страна е добре, защото на дневен ред излизат проблеми, които досега не са излизали. От друга страна изпадаме в риск да фрагментираме прекалено много общностното пространство и да разпаднем обществото на прекалено много общности, които не си говорят и това е подпомогнато от технологиите (изкуствен интелект).

"На мен ми се струва, че е добре да върнем света малко назад, към 60-те, 70-те години, времето на големите идеи, на американските президенти говорили за "великото общество", "голямата икономика", защото ако не направим такъв рестарт, подпомогнати от технологиите ще се изгубим във фрагменти и ще разбъркаме един пъзел, който няма да можем да подредим", каза още футурологът.

Още аспекти за това, което има да ни каже футурологията, за нещата, базирани на научни данни и изследвания, каква е устойчивата тенденция, която си струва да бъде обсъдена в контекста на информацията, медиите и живота ни, чуйте в разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.

По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иван Захов (вляво) и помагачите на курбана

Традиции има за всеки ден

Гостуваме на празника на софийския квартал Ботунец. В началото с нас е  Анета Кокоева - главен експерт в кметство Ботунец: "Отбелязохме 100 години на читалището, но нямаме сграда. Имало е културен дом за Кремиковци, пионерски дом. В читалището е имало духова група и певческа група, но за съжаление бабите си отиват една по една. Успяхме да..

публикувано на 23.06.24 в 10:31

Пианистката Даниела Минева - за съвременната музика с любов

В рецитала си тази вечер тя свири и цикъл етюди от Александра Фол Тази вечер в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“ предстои изключително интересен клавирен рецитал на пианистката Даниела Минева, представящ автори като Оливие Месиен, Джонатан Харви, София Губайдулина и българската композиторка (и пианистка, и органистка)..

публикувано на 22.06.24 в 16:40
Лука Касъров

Историята оживява - Енциклопедистът Лука Касъров

Днес отиваме в Копривщица - възрожденското градче, дало и даващо на България светли умове и смели сърца.  Поводът е 170 години от рождението на автора на първата българска съвременна енциклопедия. Той се казва Лука Касъров. Разказите за неговите живот и дело са на екскурзоводите в Дирекция “Музеи” - град Копривщица. Ще чуете представяне на..

публикувано на 22.06.24 в 16:00

Софийски разкази - Кварталът на артистите

Никол Вълчева е PR експерт в областта на театъра и съавтор на книгата “Бохемска София - истории от жълтите павета”: "."Кварталът на артистите е бил свидетел на живота на много артисти, но и писатели. Спираме се пред домовете на някои от актьорите от първата трупа на Народния театър. Голяма част от домовете са на артисти, които получават от държавата..

публикувано на 22.06.24 в 15:00
Елена Доксова-Рикарди

Адресите на любовта - Елена Доскова-Рикарди

Сопраното е първата българка, пяла с договор в Ла Скала Гласът на Елена Доксова-Рикарди “блести като острие на нож или гали като зефир”, според думите на критиците. Заради цветистата фраза, ясната дикция и огнения темперамент, прочутият диригент Артуро Тосканини настоява тя да бъде назначена в миланската Ла Скала. Годината е 1928. с договора,..

публикувано на 22.06.24 в 14:00

Съвсем различно преживяване

Лора Декова е създател на фестивала "На брега":  "Доста от прожекциите ни са на филми с екологическа насоченост. Но не са документални филми, които се гледат по телевизора. Прожекциите ни на Конна база Войнеговци почнаха от миналата година. Винаги е пълно, магическо е някакси.  Филмите създават много добро настроение, подбрани са за добър завършек на..

публикувано на 22.06.24 в 11:18
 Дима Настева, Иван Карастоянов, Диан Ставрев (вдясно)

Да бъдеш ясен и за незрящите

Дима Настева и Иван Карастоянов от Комиксилница (комикси за незрящи) говорят за адаптираните филми за незрящи. Третият гост е актьорът в тях Диан Ставрев: "След комиксите решихме да адаптираме и филми (Дима). Днес е премиерната прожекция. От 2017 досега са адаптирани 16 филма по европейска програма. Времеемко е, но не е трудно. Времето на филма,..

публикувано на 22.06.24 в 11:03