Eвро и лева в магазина - как да се предпазим от измами?

От платформата отправят и молба към търговците, да се замислят и да не подвеждат потребителите, да не ги изкушават към сделки, които са неизгодни за клиентите. Ако в един търговски обект са обявени две цени, потребителят може да плати по-ниската от двете. Габриела Руменова, създател на платформата "Ние потребителите" коментира темата.

"От гледна точка на действащото потребителско законодателство в определени хипотези би могло да бъде нарушение. Едно от тях е, когато има цена само в евро, защото в ЗЗП е казано, че цената трябва да се обявява в левове. Също така нарушение би било ако изпаднем в хипотезата на нелоялна търговска практика, а именно когато цената в евро е много по-голяма като размер, за сметка на тази в лева. Тогава потребителят остава с усещането, че стоката е два пъти по-евтина и може да не обърне внимание поне докато стигне на касата, ако плаща с карта и след това дори", посочи тя.

По думите й според ЗЗП цената трябва да се обявява ясно и недвусмислено, да бъде в непосредствена близост до стоките.

"Често също попадаме в хипотезата, в която цената е в евро или друга валута, в зависимост откъде идва стоката е с по-голям шрифт и отново се стига до хипотеза за заблуда на потребителя колко всъщност струва дадената стока. Нека да кажем, че това обикновено са етикети, които са поставени от производителя. В този случай, за да бъде максимално коректен българският търговец на дребно, би следвало да постави етикет с цена в лева, който е ясно разграничим от всички останали цени. Ако говорим за информация, която производителят предоставя относно вида, характеристиките, качествата на един продукт, то тогава търговецът на дребно няма право, забранено е по закон да променя тази информация. Но когато става дума за крайната цена, която потребителят ще плати, той не е длъжен да се съобрази с даденото от производителя, вносителя, или който да било цена, може да постави своя. Но за клиента трябва да е пределно ясно колко ще плати", каза Руменова.

Тя отбеляза, че маркетингът предполага различно варианти на ценообразуване по преценка на търговеца. Това, което е важно за да бъде спазено потребителското законодателство е хората да знаят преди, или най-късно с вземането на решение колко ще платят за покупката.

"Институциите, които ще имат отношение към това, дали се спазват правилата в този преходен период, или след това са Министерство на икономиката и индустрията и подопечната им Комисия за защита на потребителите (КЗП). Основно контролната функция е на КЗП, която за съжаление, както каза министърът, а дори и премиерът, трябва да бъде реформирана, защото в момента не работи така, че да защитава потребителските интереси", сподели Руменова. И добави, че трябва да се организира информационна кампания, която да запознае най-вече търовците с правилата.  

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.