Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Националния исторически музей

Над 220 артефакта показват успешната 2023 година за българските археолози

Снимки: historymuseum.org

За пета поредна година Националният исторически музей (НИМ) официално представя археологическите постижения на изследователите в специална експозиция за отминалата година.

В Залата за временни експозиции (етаж 3) на НИМ са подредени 227 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров, Михаил Ваклинов, Елена Ендарова и техните екипи.

Изминалият сезон е изключително успешен. Изложбата "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023" се радва на огромен интерес, отбеляза пред БНР-Радио София доц. Петрунова:

"Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни изследвания на 15 обекта, на някои от тях – съвместно с колеги от други музеи. Представяме артефакти, които можахме бързо да консервираме и да подготвим за излагане."

В експозицията са показани находки от почти всички периоди от праисторията до средновековието по българските земи, допълни археологът Михаил Ваклинов.

Изследваните обекти са разпръснати из цялата страна - от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.

"Има и един нов обект на подводната археология до устието на река Камчия. Калаен слитък, заготовка – най-вероятно за производство на бронз, който идва чак от Британските острови. Това говори за високия търговски обмен и контакти по време на Римската епоха."

До Плиска, село Велино, са открити останки от манастирски комплекс, свързан най-вероятно с времето на княз Борис и цар Симеон.

Интересни са и последните резултати от крепостта Кокалянския Урвич край София, с откриването на църква и части от стенописите с графити по тях.

Михаил Ваклинов и доц. Бони Петрунова Снимка: Боян Бочев

"Заради близостта, всеки софиянец може да се разходи до там. Има великолепна природа, а исторически - тепърва ще дава резултати", допълни доц. Петрунова.

Обектът е достъпен и социализиран.

Директорът на НИМ изтъкна доброто съдействие на общините, където са работили учените. Тя отличи и средновековния град Лютица, общ. Ивайловград, където са намерени византийски монети, каквито няма регистрирани в нито един каталог досега.

Освен с артефактите, показани в изложбата, археолозите могат да се похвалят с достатъчно информация, снимки и видеоклипове.

"Посвещаваме тази изложба на всички колеги, които продължават да се стараят и да правят чудеса в тази уникална и много трудна професия, каза още доц. Петрунова, отправяйки взор към наближаващия 14  февруари, когато е професионалният празник на археолозите.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова.

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01