За пета поредна година Националният исторически музей (НИМ) официално представя археологическите постижения на изследователите в специална експозиция за отминалата година.
В Залата за временни експозиции (етаж 3) на НИМ са подредени 227 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров, Михаил Ваклинов, Елена Ендарова и техните екипи.
Изминалият сезон е изключително успешен. Изложбата "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023" се радва на огромен интерес, отбеляза пред БНР-Радио София доц. Петрунова:
"Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни изследвания на 15 обекта, на някои от тях – съвместно с колеги от други музеи. Представяме артефакти, които можахме бързо да консервираме и да подготвим за излагане."
В експозицията са показани находки от почти всички периоди от праисторията до средновековието по българските земи, допълни археологът Михаил Ваклинов.
Изследваните обекти са разпръснати из цялата страна - от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
"Има и един нов обект на подводната археология до устието на река Камчия. Калаен слитък, заготовка – най-вероятно за производство на бронз, който идва чак от Британските острови. Това говори за високия търговски обмен и контакти по време на Римската епоха."
До Плиска, село Велино, са открити останки от манастирски комплекс, свързан най-вероятно с времето на княз Борис и цар Симеон.
Интересни са и последните резултати от крепостта Кокалянския Урвич край София, с откриването на църква и части от стенописите с графити по тях.
"Заради близостта, всеки софиянец може да се разходи до там. Има великолепна природа, а исторически - тепърва ще дава резултати", допълни доц. Петрунова.
Обектът е достъпен и социализиран.
Директорът на НИМ изтъкна доброто съдействие на общините, където са работили учените. Тя отличи и средновековния град Лютица, общ. Ивайловград, където са намерени византийски монети, каквито няма регистрирани в нито един каталог досега.
Освен с артефактите, показани в изложбата, археолозите могат да се похвалят с достатъчно информация, снимки и видеоклипове.
"Посвещаваме тази изложба на всички колеги, които продължават да се стараят и да правят чудеса в тази уникална и много трудна професия, каза още доц. Петрунова, отправяйки взор към наближаващия 14 февруари, когато е професионалният празник на археолозите.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..