Излезе първи том на "Кратка история на операта"

"От дете съм приобщена към операта, аз съм от Русе. Моите родители са от хората, които винаги са били съпричастни към музикалния живот в Русе. Майка ми от малка започна да ме води на опера и обичам операта. Откровено казано, вече като бях студентка в Музикалната академия и нашите преподаватели повече ни насочваха вниманието към симфоничната, камерната, инструменталната музика и някак си операта ми остана встрани от интересите. В един период от време, в който си търсех работа моят ментор и скъп приятел акад. Марин Големинов ме заведе буквално за ръчичката при директора на Софийската опера Димитър Тъпков", каза тя.

По думите й тогава е станала оперен драматург в Софийската опера и балет, където е прекарала 20 години. Във времето на ковид пандемията тя е завършила 20 литературни портрета на нейни любими оперни певци и тогава е подредила книгата.

"Да поясня, че аз не преподавах "История на музиката". И това съм преподавала, но тук в случая съм инспирирана от другата специалност, която водех - това е "Оперна драматургия". В НАТФИЗ проф. Семерджиев създаде тази специалност преди 20 години и я нарече "Драматургия за музикален театър". Там повече внимание се отделя и на жанрова като мюзикъл, рок опера, оперета... Искам да кажа, че в това преподаване на оперна драматургия аз осъзнах, че не може да се отдели една творба и да й се прави музикално-драматургичен анализ сам за себе си. То трябва всичко да бъде поставено в контекста на творчеството, на времето, на авторите, на сюжета, защото много често популярните опери на 19-и век са писани върху известни произведения на известни писатели, поети, драматурзи", отбеляза проф. Арнаудова.

Тя сподели, че тогава е осмислила, че е много важно да се проследи пътя, по който е възникнало това изкуство и защо вече около 450 години то продължава да съществува. Според една нейна теза операта съществува четири века и половина, защото тя никога не е била жанр, който има строго определени фиксирани форми.

"Това я прави едно обтекаемо тяло, което се нагажда според публиката. Тя винаги се е нагаждала на публиката, тъй като операта се създава като придворно изкуство за забавление на едно общество, но същевременно още през 30-те години на 17-и век във Венеция вече има публичен театър, в който можеш да си купиш билет, да влезеш и да гледаш опера. Тя много бързо паралелно се развива като изкуство и на най-високата класа, но и на гражданите, на обикновените хора", каза проф. Арнаудова.

Освен това добави, че в началото операта е била полу-изпят, полу-рецитиран текст на поет. До времето на Джузепе Верди ариите са написани в мерена реч, докато в 17-и век задължително всичко, дори речитативите се пишат в мерена реч. Първите оперни звезди се появява заедно с появата на операта във Флоренция. Относно книгата проф. Арнаудова каза:

"Идеята ми е била малко да се пресекат две точки - едната, която е интересът на любителите към оперната история и от друга страна да помогне в учебния процес на студентите в музикалните академии у нас."

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.