И двата проекта за разработване на българска ваксина срещу Covid-19 са завършили успешно, с прототипи. Не се стигна до търговски продукт, защото са нужни много средства за клинични изпитвания. Прототипите са много обнадеждаващи и те могат да са от полза за други модели ваксини.
Това съобщи пред БНР-Радио София проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" към Българската академия на науките.
Институтът вече 20 години е член на мрежата „Пастьор“. За това време оттам са финансирани 13 проекта на български учени, включително и единия за ваксината срещу коронавируса.
"Работим по не по-малко от 80 проекта годишно. В института сме 160 души, от които 74 са учени. Разполагаме с експерти и възможности за обучение на младите хора", отбеляза проф. Петрова.
В момента изследователите в Института по микробиология работят по два проекта. Единият е свързан с ревматоидния артрит и влиянието на грипа върху усложняването на това заболяване, а вторият е за човешкия микробиом и благоприятното въздействие на българското кисело мляко върху здравето.
След кризата, която човечеството преживя през последните 3 години, не е изключено да се появят и други пандемии. СЗО (Световната здравна организация) има стратегия за подготовка за възникващи патогени. Необходима е комбинация от здравни и политически мерки. Не бива да се плашим, но след преживяното положителното е, че големите фондации, които финансират проекти, вече обръщат внимание и на тези сфери от науката, допълни ученият.
По думите ѝ, през последните години изключително засилен е интересът на младите учени към теми, предмет на Института - пробиотици, пребиотици, борба със затлъстяването и здравословното хранене. Научните разработки намират все по-видимо приложение, но към мотивацията трябва да се добавят усилията на БАН за изравнение на възнагражденията на учените с тези на университетските преподаватели.
"Надяваме се тази година и това да стане", допълни проф. Петрова.
С нея разговаря Невена Николова.
Тази вечер седмичните коментатори във "Форум", предизвиквани от Константин Лавсов, обсъждаха горещи новини и по-дълготрайни проблеми: Инаугурацията на Тръмп Прекалено ли беше вниманието на българските медии и дали не е резултат на политическа поръчка? Какво (не) каза новият американски президент в речта си след клетвата? Мощните, богати..
Ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, сочи, че жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание . Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху нас – хората. Изследването,..
Денят на родилната помощ, още познат и като Бабинден, за поредна година бе отбелязан тържествено в първата у нас Акушеро-гинекологична болница – "Майчин дом". В аулата на лечебното заведение присъстваха лекари, акушерки, анестезиолози и обучаващи се студенти. Отслужена бе и света литургия. Изпълнен бе и ритуалът по измиването на ръце със..
Мая Райкова е продуцент "Поп и джаз" в Българското национално радио (БНР). В предаването “Радиокафе“ тя разказа за предстоящ концерт в Джаз академията на Биг бенда на БНР, в която редом с опитните музиканти от Биг бенда, застават млади музиканти, които са не по-малко опитни, защото имат сериозен стаж в различни формации, но за някои от тях,..
Предизвикателствата пред Европа стават повече с идването на 47-ия президент на САЩ – и по отношение на зелените политики, и по отношение на сигурността и отбраната, относно търговската политика и други. Голямата част от търговията на Стария континент е вътрешнообщностна – в рамките на ЕС, но немалка част от стоките – особено от силните..
Първо студио на БНР ще бъде домакин на концерта "Петолиния и вдъхновения“ на 5 февруари от 19.00 часа. Проектът е на композитора Костадин Генчев, който изследва пресечната точка между класическата музика и българския фолклор. Диригент ще бъде Любомир Денев-син, а публиката ще чуе нестандартни инструментални съчетания – гъдулка и виола, кавал и..
Българските железници са в по-лошо състояние отколкото преди 30 години . Няма развитие през годините. Средствата са недостатъчни за поддръжка, да не говорим за нови линии. Европейското финансиране е за определени линии и за европейските коридори. Това коментира пред БНР-Радио София Петър Бунев , председател на Синдиката на..
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд
Облачно