Публичните лекции са насочени към т.нар. „криза на критиката“, явления като архитектурен популизъм, нов архитектурен консерватизъм и др.
Пред Радио София арх. Зекие Емин и арх. Георги Мърхов от екипа на фондация "Ново архитектурно наследство обясниха, че целта е да изкарат на преден план темата за архитектурното наследство, „извън балона на архитектурата“.
„Винаги се опитваме да поглеждаме на процесите през призмата на обществото, да го включваме в разговора. Лекцията през миналата година беше един такъв опит, защото тогава говорихме именно за градски активизъм и как обществото реагира на процесите в градската среда. Лекционният курс, който сега предстои поглежда от още по-далече на проблемите, защото този път ще говорим за медии и общество – по какъв начин медиите реагират на процесите в средата, как ги разказват, как обществото комуникира с тях“, каза арх. Зекие Емин.
Четирите лекции са на теми: „Архитектура, общество и медии“; „Орли, „традиции“ и новият архитектурен консерватизъм“; „Паметници, паркове, парламенти и новият архитектурен популизъм“, „(Архитектурна) критика след дигиталната революция“.
„Реално погледнато, единственото печатно издание за архитектура в България е сп. „Архитектура“. То е тясно специализирано и се получава единствено от членовете на САБ. Архитектурната критика също е доста ограничена, доколкото разбирам това се отнася и за другите изкуства. Именно затова част от нашата работа е да успяваме да говорим едновременно и на професионалисти, и на по-широката публика или поне да се опитваме да го правим“, обясни арх. Георги Мърхов.
Той добави, че до голяма степен обществено мнение в социалните медии повлиява на реакцията на институциите. Това би могло да реши конкретен проблем, но не е в помощ на проблемите, свързани с културното наследство, опазването на архитектурното и строителното качество, както и на човешкото здраве.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..