Бохемската култура като че ли загина у нас

Актьорът Юрий Рахнев за първата си книга „Странично осветление‘‘:

"Нямам формално актьорско образование, нямам самочувствието, че съм актьор. Сега този малък роман като че ли събра поточетата от всичките тези места - социология и културология. Отидох на преклонна възраст да ги уча в Бристол. Една от болките, скрити в книгата е за тези стереотипи. Когато хората на средната възраст отиват в тъча. 

Това е последица от пост-соца. Бохемската култура като че ли загина у нас. Имам субективна гледна точка. Говорим за състояние на духа, което се предава на атмосферата на един град. Когато това липсва остава само консуматорската култура, да ядеш и пиеш и танцуваш няма нищо общо с бохемата.

Книгата ми е последствие от старата ми любов, фотографията. Тя е метафора, алегория - героят заради нея се набутва в една интрига, която трябва да разбере.

Написването на книгата бе много силно като заявка в живота ми. Градът присъства с маниерност, абсолютно тенденциозно. Той е част от болката по отиващата си бохемска култура. Градът в страничното осветление. Не е имагинерен, топосът не се пренася върху нещо друго. Всеки, който има отношение към приятните разходки, фланьорстването, може да остане доволен от книгата.

Тя се подчинява на един строг сюжет, героят е поставен пред на пръв поглед морална дилема, която трябва бързо да разреши. Има няколко пласта, криминале ноар. Другото е нежната колебливост на героя – заради неговите вътрешни пътувания, той успява да вземе решения в интригата, в която се е заплел. Оказва се, че е много силен.

Проблемът в градската ни култура, където и да е тя, е че хората, които идват, не прегръщат неговата идентификация - за тях остава консуматорския дух, мястото, където получаваш фиша от заплатата. Затварят се в себе си, лицата им униват и ходят замислени по този философски начин. Героят мин ходи през много меланхолии и тъги, но те са му опора.

Смятам да продължа да пиша, мисля че писането ме прави доста пълен като дух и като личност. Ако един читател си даде малка доза търпение, ритъмът ѝ ще те поведе, няма да излъже читателя. Много искам по-млади хора да я прочетат. Болката по прекъснатите субкултурни течения. А може и аз да не ги виждам. Книгата не говори за вкуснотиите на баба, как сме яли джанки като сме се катерили по разни клони. Говори за по-друг свят. Тя е покана, кодовете са малко."