"Идеята за този сюжет я имам години преди да напиша романа. Честно казано не вярвах, че ще тръгна към роман с подобна история, но ето, че това се случи. В един момент този сюжет много силно започна да ме дърпа, започнах да чувствам някакво желание да разкажа тази история, която все пак е контра-историческа, тоест противоречи на историческите факти, които познаваме, както и на географските факти. Написах първо един кратък разказ, в който има една история какво би станало ако Колумб не стигне до Америка, а вместо това отиде в Индия. И какво би станало ако американското местно население, т. нар. "индианци" дойдат в Европа", каза Тодоров.
Той добави, че ако се замислим какво би станало, ако се случи това или онова се отключват въображаеми светове:
"Това, че ние не можем да знаем какви биха били последствията от най-дребните ни избори е една голяма загадка, с която постоянно се занимаваме."
Писателят поясни, че сме свикнали да противопоставяме една наука на друга, едно изкуство на друго, а човешкият опит е сложен и се обръща към света по един много богат начин. В него винаги има някакъв момент на въображение, макар в науката също да има въображение. По думите му философията и литературата винаги са били органично свързани, а дори има твърдения, че самата философия би могла да бъде разглеждана като вид литературен жанр. Той даде за пример "Диалози" на Платон, което е художествен текст, но който е влязъл в канона на философията.
Тодоров посочи, че макар романът да не е за България, а да разглежда времето на конкистадорите, той се обръща към съвременния свят и говори за проблемите, които ние носим като модерни съвременни хора. Това са прекъсването ни на връзката с природата, контролиращото ни отношение към природата, отношението ни към другите народи и култури, както и към жените.
"Хагабула" не е книга, която ще даде една много ясна историческа представа за случилото се през онова време, но ще даде атмосферна представа. Все пак историята тръгва от това, как в Европа по това време е пълно със слухове, легенди и митове за откритията в Новия свят, че там има планини от злато, там е изворът на вечната младост и какво ли не. Героите, които отиват попадат не в Америка, каквато я знаем, а попадат в една черна планина на пъпа на света и действително откриват някакви фантастични неща", сподели авторът.
Наградата освен всичко друго дава възможност книгите да бъдат превеждани и популяризирани на европейската сцена, което е и основната цел на конкурса. По този повод Тодоров е получил серия от предложенията различни издателства извън пределите на България.
"Книгата е универсална, доколкото тя според мен има какво да каже на всеки читател, независимо от коя култура и къде се намира той. Защото много от книгите, които бяха номинирани се занимават с темата за локалното, традиционното, родното на фона на един глобализиран мултикултурен свят", каза Тодоров.
"Хагабула" е спечелил наградата "Роман на годината" в България и е имал много номинации за големи наши литературни конкурси. По думите на Тодоров много от читателите са споделяли, че това, което им допада е стила, езика, както и самата история, която е фантастична и в която няма български реалии.
"Балканските автори не са длъжни да бъдат заложници на своята балканска екзотика, балкански бит и действителност", заяви авторът.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Ана Андреу Бакеро гостува в България с дебютния си исторически роман „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска, сестра на Царица Йоанна Българска. Събеседник ни е Деметра Димитрова, редактор на романа: "Тайно се надявахме тя да дойде, имахме интересен диалог с читателите. Инициативата дойде от Институт "Сервантес"...
Лечение чрез хипноза – митове и легенди. Гост по темата е Екатерина Цанова: психолог, който работи с Позитивна психотерапия и Хипнотерапия при паник атаки, повишена тревожност, страхове, фобии, безсъние, депресивни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, житейски кризи и др.: "Хипнозата е състояние на контролиран..
Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни. Темите са многообразни - от исторически до..
Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..