Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мястото на България в единния европейски пазар

Снимка: Радио София

Институт за пазарна икономика (ИПИ) публикува специален доклад, който разглежда в дълбочина участието на България в единния пазар на ЕС. Докладът е изготвен по повод 30 г. от създаването на единния пазар на ЕС и 20 г. от присъединяването на основната група страни от Централна и Източна Европа. ИПИ изследва степента на икономическа интеграция на България в рамките на единния пазар и посочва основните предизвикателства пред конкурентоспособността и конвергенцията. Фактическото индивидуално потребление на човек от населението в България, изразено в стандарти на покупателна способност се увеличава от 35% от средните нива за ЕС преди участието на страната в единния пазар, до 69% през 2022 г.

Чуждестранните инвестиции у нас пък са нараснали с над 20 млрд. евро между 2010 и 2022 г., сочат данни от изследването.Също така България удвоява своята роля във вътрешната търговия на ЕС в периода на своето участие в единния пазар. Износът на стоки от България в рамките на единния пазар на ЕС достига 31 млрд. евро през 2022 г., а делът на страната във вътрешната търговия на ЕС се увеличава от 0,34% през 2006 г. до 0,73% през 2022 г. Подробности разказа Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ.


Той посочи, че в последните години фокусът се измества върху фискалните трансфери и Плана за възстановяване и устойчивост, тоест парите, които идват като помощи от ЕС. Фундаментът (свободно движение на хора, капитали, стоки и услуги) е това, което ни прави по-богати, а основната полза от това, че сме част от ЕС е единният пазар.

"Като част от това усилие е, да се опитаме да погледнем към конкурентноспособността и пречките, които ни спират още по-бързо да забогатяваме, още по-бързо да се интегрираме. Има такива - и това, че не сме още членове на Шенген и това, че има някои ограничения и регулации", сподели Ганев.

Той посочи, че трансформацията на нашата икономика и по-дълбоката интеграция с Европа вдига нашия дял в европейската търговия. По думите му в последно време се наблюдават показатели като икономическа свобода, тъй като там се отчитат пречките пред търговията и правенето на бизнес, както и показатели като ръст и интеграция с европейските вериги на доставки. Относно високата покупателна способност на държавите от Западна Европа Ганев каза:

"Има натрупване на исторически тенденции. Ясно е, че Западна Европа винаги е била в по-добра позиция в последните 100-200 години и винаги Централна и Източна Европа се е опитвала да я догони. Особено нашият регион на Балканите. От страните в Централна и Източна Европа няма нито една, която да е наравно със средноевропейското ниво по този показател - БВП на човек от населението. Най-добрите равнища са 90, 91, 92%, което е чувствително приближение, то е почти равно на средноевропейското, но така или иначе целият блок на Централна и Източна Европа е в най-добрия случай около 90%. М-у другото Гърция преди 20 години е била на 98% спрямо тогавашните нива."


Ганев подчерта, че износът е този, който ни дърпа растежа в последните 20 години. Ако през 2007 година общата сума на износа в България е била за 17 млрд. евро, то към 2023 година вече достига 57 млрд. И допълни, че има промяна в индустрията на България от сектори, в които се изисква повече ръчен труд към сектори, в които има повече вложен капитал, каквато е автоиндустрията. Освен това каза, че сме имали периоди, в които сме доближавали богатите западноевропейски страни. Такъв период е в първите години на комунизма, когато са създадени едни от най-големите български компании, като например завода в гр. Пирдоп. Ганев отбеляза, че трябва да бъдем стабилни, устойчиви и конкурентноспособни и добави, че след пандемията се наблюдава ръст на чужди капитали, например в сектора на търговията.

Как се отразяват непрекъснатите предсрочни избори?

"Още не са ни съборили, но ако погледнем от бъдещето назад към този период, икономиката ще изглежда добре. Това, което няма да изглежда добре е геополитиката и средата около нас заради всички конфликти, вкл. и тези в близост до страната ни. Политическата обстановка няма да изглежда добре заради това, че ние от три години не можем да сформираме правителство", каза Ганев.

Той посочи, че София фокусира над 40% от икономиката на страната и е достигнала 100% от средноевропейския доход. Пловдив и Варна също бележат напредък, както и вторичните центрове - Стара Загора и Русе.

"Въпросът е кога ще можем категорично да кажем, че Русе привлича повече млади хора, отколкото губи. Това към момента не е вярно. Когато можем да кажем това, значи вече сме отпушили някакви по-големи процеси, че има 5-6 града, които привличат талант. Към момента три града привличат талант", заяви Ганев.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Започва Великият пост

За православните християни започва Великият пост. От 3 март до 20 април или общо 7 седмици вярващите се въздържат от определени храни, мисли и дела. Великият пост е време на посвещаване на човекa на Бог по примера на Христос, който е прекарал 40 дни в пустинята в пост и подготовка за своята мисия. Постите са създадени не толкова, за да..

публикувано на 03.03.25 в 08:54

Облачно на 3 март, с температура в София около 7°

Днес през по-голямата част от деня и над по-голямата част от страната ще има значителна ниска и средна облачност. След обяд облачността от запад ще започне да намалява и през нощта срещу вторник над цялата страна ще се изясни, съобщиха от НИМХ. Само на отделни места ще превали слабо - дъжд и сняг. Ще духа слаб, в Източна България умерен северен вятър...

публикувано на 03.03.25 в 07:35
Веселата вдовица - репетиция

Тя няма нужда от много грим

За предстоящата премиера на "Веселата вдовица" в Националния музикален театър говорим с двама от "виновниците" за събитието. Началото е със Стефан Илчев, един от солистите: "Подготовката е много голямо преживяване - никога не знаем какво да очакваме. Режисьорът Валентин Ганев много разбира целия процес - музикалния, заедно с визуалния. Благодарение на..

публикувано на 02.03.25 в 11:43
Албена Ненкова

За нещата от живота, които няма как да бъдат клиширани

Албена Ненкова има зад гърба си няколко книги – трилогията за „Софиянката, която слага всичко в тигана“, книги за виното и книга за ракията (с разкази по тази интригуваща тема). Родена в София, израснала като малка в Ловеч при баба си, Албена живее интересен и пълнокръвен живот. Така е и като човек. Била е в националния отбор по синхронно..

публикувано на 02.03.25 в 11:02
Росен Люцканов с преведения от него бестселър

Харари се интересува от предвиждането на бъдещето с цел да го промени

Приемаме, че информирането е нещо добро, но знаем, че всичко има две страни. Досега обаче никой не е поглеждал на този процес както п роф. Ювал Харари. Той хвърля сянка на съмнение върху това твърдение, казвайки, че под информация се разбира: 1. това, което ни дава знания за света, а 2. – това, което подрежда света. В единия..

публикувано на 02.03.25 в 09:25
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, части първа и втора

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”:

публикувано на 01.03.25 в 16:00
Кооперация

Софийски разкази - квартал “Иван Асен II”

Как се казва сега кварталът, кой носи орлите, откъдето започва и още любопитни неща - в звуковия файл: И още: кои са сградите на "портата" на т.н. "трета извънградска част"? Какво е имало на мястото на Полиграфическия к-т? Още подробности от спомените на майката на Драган Тенев, който разказва за обитателите на квартала, в който прекарва почти 70 г...

публикувано на 01.03.25 в 15:00