След доста години живот в Германия и кариера на криейтив директор за големи модни марки, Надежда Георгиева решава да се посвещава изцяло на изкуството. Наема си студио в Берлин и започва да търси собствен изразен език.
За няколко години тя задълбочава артистичната си практика, включваща живопис, скулптура и виртуална реалност. Работи с дърво, керамика, текстил, рисува, шие, бродира, изгражда необятни виртуални светове.
На 17 май 18:30 ч. в Гьоте-институт ще бъде открита нейната първа изложба, озаглавена от самата авторка "Невротичният балет на красотата и разрухата".
"Целият ми живот е бил на ръба на изкуството. Вътрешният ми глас винаги ме е водил да правя креативни неща, но сега реших да направя първата крачка – заяви в студиото на БНР-Радио София художничката Надежда Георгиева. – Различните материали и форми ме предизвикват да се захвана с тях. Импулсите от идеи постепенно изпълват пространството. С времето те диктуват как де се формирам като артист. Ставам канал за енергия, не мога да спра. Паралелно с това се ражда и поезията ми.+
Тя напуска България, когато е на 14 г. Отива при баба си, която е оперна певица в Германия. „Заливаха ме с изкуство, с език, с музика“, казва за онези години. Израснала е в операта, сред аромата на сцената, реквизита. Признава, че късно започва да се занимава със собственото си изкуство. Интересува се от дълбочината на нещата, връзките, преживяването. Насочва се към темите на живота – как успяваме, вътрешния ни диалог, развитието, какви сме като духовни същества, с какво занимаваме другите хора, с какво ги интригуваме да се замислят, какво оставяме след нас (климатичните промени)…
В изложбата ще бъдат показани три най-нови, последно създадени творби. Това са пластики, в които цветята заемат централно място: Wild And Beautiful Entity (текстил), Fragrant Bouquet (керамика, дърво) и A Dance With Time (текстил).
Куратор на експозицията е изкуствоведът Весела Ножарова.
По думите ѝ, Надежда Георгиева е можела да подреди първата си изложба и в Германия. Но занапред може спокойно да излага навсякъде.
"Рядко се среща толкова хомогенен артист, интегритет на живот и работа, търсения. При нея виждаме изключителна отдаденост, вдълбаване, сливане на личност и творчество. В света все повече се развенчава стигмата, че когато започваш да се занимаваш с изкуство, това те обрича на неуспех."
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България": "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля професионалната..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно