Петя Кокудева е журналист, писател и пътешественик. Родена е на 17 септември 1982 г. в Смолян. Завършва английска езикова гимназия, а голямата ѝ тийнейджърска мечта е да учи журналистика. Става бакалавър по телевизионна журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а после завършва магистратура по литература и творческо писане. Работи няколко години като репортер за вестник 168 часа и Дарик радио.
Повече от 15 години тя е копирайтър в творческите отдели на рекламни агенции. Пише рецензии за детски книги във вестник „Култура“ и е авторка на многобройни пътеписи за различни издания. Редакторка е на детски книги, езиков артистичен аниматор на деца (eзиков клоун).
В деня на празника на българската писменост и култура 24 май, писателката бе гост в предаването “Радиокафе“.
"Този празник за мен сякаш е не само днес, той е ежедневие“, сподели тя. И разказа как при посещението си в едно училище открива заедно с децата колко са красиви езиковите грешки.
"Пожарогасител, може да е и поражогасител – гасител на поражения, би било чудесно да има и такова изобретение. Ето как и през смеха и грешките влизаме в езика, за да достигнем до правилното и вярното“, разкри Петя Кокудева.
"Най-много съм свързана с ежедневния, разговорния език, бях поразена от това което открих, след като прочетох книгата „Кратка история на езиците“ (Торе Янсон), как езикът е свързан със социалния живот, политиката, с това кой доминира и кой е в подчинена позиция. Ние на практика не можем да сложим на всеки феномен и явление българска дума, просто защото то не е вкоренено в българския бит и начин на живот“, посочи тя. По думите й, “взетите“ думи в езика ни не са повод за притеснение, ако паралелно с тях действа и обратната съпротивителна сила – “българският език да си остане могъщ и заемките да си вървят“, пояснява писателката.
В разговора ще стане дума и за проекта "Графонетика“, понятие съчетано от думите „графос“ и “фонос“ – “звуча“ и “пиша“, и събира думи, които са общи по звучене и изписване от славянските, балканските и европейските езици.
“Патагонци, тролове и още мои роднини“
"Книгата се казваше по много други начини през годините докато работех по нея, но това заглавие ми стоеше като мечта, която нямах смелост да сложа на корицата“, разкри Петя Кокудева за своята книга и въпреки че заглавието звучи малко шантаво, то получава одобрение от издателя Манол Пейков.
Защо "патагонците“ са й роднини, чуйте в разказа на Петя, при нейното посещение в Патагония, за нейните нови пътешествия със „Синята палатка“, които са най-често събирателни – на история, преживявания и езици от всички места по света.
За да се вдъхновите, потопете се в цялата цветна палитра, в разговора на Даниел Ненчев с Петя Кокудева в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност
Облачно