Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да намерим някаква мекост в твърдостта, в която живеем

2
Росен Захариев - Роко
Снимка: радио София

Росен Захариев - Роко за концертите си с Георги Корназов Free Wind квинтет и за своя проект "Геометрия на тишината":

Бърз разказ за музикалната история на тромпетиста Росен Захариев, който след като завършва музикалното училище в София, заминава да учи в Ротердам и накрая – в мечтания за всички университет Бъркли:

"Шест месеца учих в Бъркли, а после ме оставиха да ползвам тяхната изумителна база, затова останах в Бостън. Бидейки вътре в (джаз)тенджерата, бе достатъчно, за да те изстреля нависоко. Институцията прави и пари, и музиканти, но прави връзките между музикантите. Като слушам тези, които завършват Бъркли сега, знам, че това училище продължава да е на ниво.“

След Бъркли и Бостън, престоят ми в Ню Йорк започна като любовна история, но бързо не ми хареса ценностната система. Там всичко е на макс, много по-интензивно, всички, които искат да свирят джаз, са събрани сякаш там. Някои остават, други като мен си тръгват. В 2000-та намерих доста интересна България. Сега обаче музиката е на кръстопът, да намерим някаква мекост в твърдостта, в която живеем.

С Георги Корназов, който ме извади от класиката и ме хвърли в джаза, за което съм му много благодарен, сега правим квинтет без пиано и е много интересно. Представяме го на ново джаз-място в София. Имам и мои премиери, и неща, писани от Георги плюс 1-2 стандарта. Солистите правим хармонията, голяма свобода.

В другия ми проект, "Геометрия на тишината" изследваме физическото пространство чрез звук. Вслушваме се в звука, за да свирим музика, произхождаща от тишината. Ако си достатъчно тих, чуваш много неща, това е суперпозицията, всички онези възможности, които имаш, преди да избереш една конкретна. Това е продължение на проекта ми „Геометрия на звука“ от преди година.

Публиката с отворени уши и без очаквания може да възприеме много повече. Всяка концепция е пречка пред истината. Ние сме трима музиканти – аз, Васил Хаджигрудев (бас) и Александър Даниел (барабани), но инструментите на сцената ще са много повече, дори не на всички им знам имената, аз свиря на поне десет такива от целия свят.“

Слушаме и една от първите творби, които Росен Захариев – Роко пише още преди да Ротердам, а първата певица, която я изпява е Киара Чивело. 

„Тя след Бъркли издаде за Verve нейни авторски джазови композиции, след това премина повече към поп и сег е голяма звезда. Свирехме с Жоро Дончев с нея и дъщерята на Тони Бенет, Антония Бенет, в един клуб всяка седмица. За да свириш, трябва да идеш до първоизточника.

Сега слушам барок, модерна класическа музика и много малко джаз. Слушам певци-автори, слава Богу, има поп, който става за слушане, защото лавината, която ни залива, не става. Тук, в България, ставаме вече две шепи хора, които правим джаз. Може би има целенасочено изолиране на наши музиканти навън, наша работа - на музикантите и на мениджърите ни, е да го променим."

По публикацията работи: Людмил Фотев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15