Йоан Влад Трети Цепеш е влашки владетел от българо-кумански произход, наследник на династията Басараба, която е тясно свързана с българския цар Иван Шишман.
Граф Дракула фигурира в историческите хроники с името Йоан Влад Трети. Това е едно от доказателствата за българския му произход, защото до 13 век земите във Влашко са били български и са управлявани от българските боляри. Освен това името Йоан е било задължително за българските владетели, посочват двамата историци.
Съществуват десетки исторически документи, доказващи, че през 14-и век влашкият митнически контрол е бил български, а първият влашки митнически закон е на дядото на Дракула - Мирчо Стари.
Прародителят на Дракула е боляринът Басар, погребан в историческата църква „Св. 40 мъченици“ в Търново. Открит е и неговият пръстен, поясни историкът проф. Пламен Павлов.
“Басар е очевидно или прародител на бесарабите, на династията от българо-кумански произход, или просто е някой от тях. Така че връзките им с Търново са категорични. Това на практика са владетели, които имат и българска идентичност“.
Прототипът на известния от художествената литература и филмите граф Дракула е говорел чист български език, твърди историкът и археолог проф. Николай Овчаров.
“Всички знаят за увековечения в романа на Брам Стокър легендарен „вампир” Дракула. Разказът за него обаче е непълен, ако не се каже на какъв език е говорел и мислел той. Това име е прякор, докато самият герой е историческа личност, живяла в епохата на османското нашествие – княз на Влахия – Йоан Влад Трети Цепеш (1448-1476). Благодатна почва за наблюдения в тази насока дават стотиците запазени грамоти на влашките князе и приближените им аристократи от периода XIV-XVII в. По форма това са кратки официални документи за административни, политически и съдебни дела, за дарения, за покупко-продажби на имоти и др. Още първите изследователи на тези грамоти – Юрий Венелин и Любомир Милетич, категорично ги означават като „влахо-български“ и подчертават, че са писани на български език“, обяснява ученият.
Припомня думи на академик Любомир Милетич:
„Ние вече смеем изобщо да заключим, че във Влашко до края на ХV и най-късно до половината на ХVІ в. още голяма част от болярските семейства е била българска“. Това е голямата болка на историци и езиковеди в днешна Румъния, защото се оказва, че между ХІV и ХVІ в. живеят, управляват, печелят победи или търпят загуби най-великите им национални герои като Йоан Мирчо Стари, Йоан Влад Трети Цепеш Дракула или Йоан Михаил Храбри", допълва проф. Овчаров.
По думите му титулатурата на влашките и молдовските господари в грамотите и други официални документи е много близка с тази на българските царе. Единствената разлика в титулатурната формула на влашките князе и на българските царе е в етническия и географския елемент – Угровлахия вместо България.
Представителите на влашката и молдовската знат се назовават с българската титла „болярин”, която е славянизирана форма на прабългарската „боил”. Подобно на България, във Влахия и Молдова болярите се делят на „велики“ и „мали”. Напълно еднакви са и дворцовите титли като „меченосец“ („мечоноша“) и „столник“. Множество са и примерите при административните служители. Българските длъжности като „съдия“,“десеткар“, “житар“, “сенар“, “винар“ и др. се появяват във влашките и молдовските документи като“съдец“,“десетник“,“житничар“, "сенар“, "винарич“, допълва ученият.
Още интересни подробности в разговора на Гергана Пейкова с проф. Пламен Павлов, историк, преподавател във Великотърновския университет, изследвал историческите хроники от 13-ти и 16-ти век, заедно с проф.Николай Овчаров.
Седмичните коментатори във "Форум" - гражданският активист Веселин Кръстев и урбанистът Калоян Карамитов , днес обсъждаха следните теми: Референдумите България - Швейцария на Балканите , ама не и по провеждането на референдуми. Глобалните въпроси са далеч от нас, но местните проблеми са близки на хората и те са по-мотивирани да..
Близо ¾ от младите хора в България обмислят повече или по-малко идеята за емиграция в чужбина . Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт", с доклад от Института по социология "Иван Хаджийски". В проучването, проведено през 2024 г., са участвали 9000 души между 14 и 29 години. Освен..
Освен богатото културно-историческо наследство, наличие на минерални извори и природни дадености, районът около Община Кюстендил , а и самият град, привличат през последните години и с тематично организирани събития. Пред БНР-Радио София и Златина Петкова Николай Брънзалов , гл. експерт в отдел „Туризъм“ в общината, увери: "Освен..
Жител на големите градове, между 30 и 65 години, с висше образование и по-добри материални и социални възможности - такъв към момента е профилът на индивидуалния дарител в България според данните от национално представително социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено по поръчка на Българския дарителски форум ( БДФ ) и..
На 29 март ще бъдат връчени Годишните музикални награди “Златни патета 2025”, които се организират от столичен клуб. Селекцията е на активно отличили се през годината изпълнители. На сцената ще излязат някои от най-популярните български артисти, които ще връчат отличията. В отделните категории призове ще поднесат Маги Джанаварова, Мария..
Режисьорът Валентина Ганева вече много години живее отвъд океана. По време на деветото издание на София Филм Фест тя е в България, за да представи своя филм “Шиндлер – архитект на пространства“ , а също и като част от журито за документални филми. "Шиндлер – архитект на пространства“ проследява историята на архитекта Рудолф Михаел..
С кратко блокиране на движението по бул. "Цар Освободител", в близост до Българската народна банка, тази сутрин се проведе протестът на служители от публичния сектор, които настояват за увеличение на възнагражденията им. Организираната от КНСБ акция, обедини работещи в редица структури от държавното управление, транспортни дружества, както и..