Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Буново по розобер

9
Владимир Стоянов в розоварната си
Снимка: радио София

Гостуваме на Буново, където преди много години са засадени първите роза дамасцена, а първи пред микрофоните ни е Владимир Стоянов - Председател на УС на Сдружение „Българска розова долина“, от чиято розоварна излъчваме:

"Кампанията тази година ще е дълга, розоберът тук започна вчера и ще е поне до края на юни. В Средногорието отглеждането на маслодайни култури е от времето на траките. В нашите продукти има отпечатък от планината. Например малките капсули с розово масло, от 1976 до 1989 се произвежда като "Жирозитал", после временно се загубват следите. Тепърва става модерно красота чрез хранене, а е измислено в България. А етеричните ни масла, добавени към традиционна козметика вдига качеството. Има голямо търсене и на флоралните води - ползват се във всички козметики без ограничения. Но трябва да се знае, че натуралната козметика дава ефект след време, за разлика от химията.

Дамаската роза не е съвсем като българския сорт - заради снеговете тук тя се ползва върху кореновата система на дивата шипковата роза. Тя дава много високо качество. По време на Османската империя, розата вече е била тук, от 1650 се вари вече в аламбик, по 20-30 кг на едно сваряване. Но за 250 години успяват да наложат парната дестилация, другите правят екстракция.

За съжаление, на световните пазари все по-трудно се разпознаваме българското розово масло от турското и мароканското. И досега под формата на водно-парна дестилация нашето масло минава 4-5 пъти през фракционната колона, което е най-доброто за него.

Малките семейни градини са гръбнакът на розопроизводството. Хората гледат розите много добре. Те са запазили розата над 300 години. Европа няма политика за розопроизводство и трябва да си извоюваме финансиране на продукция, а не на декар. Ефектът е още по-голям в такъв случай, защото е доказателство за произход, знае се пътя на розата. В 2022 направихме като производители програма, използваща трезора на розово масло. 20 малки производители взети заедно са един голям, държавата го представлява.

Можем още да подобрим представянето ни на изложения чрез стратегия и концепция, защото в момента изглеждаме хаотично. Розопроизводството не е защитено у нас, станахме нарицателно за хора, продаващи най-много ментета от националния си бранд. В момента пазарът ни на козметични продукти е с уведомителен режим на етикетиране. Настояваме да не се пише 100% българска роза, когато не е така. 

Стратегията за розата не можа да тръгне. Всяка политическа криза води до криза в производството ни. Стратегията не можа да задържи берачите ни. Необяснимо ми е защо не може да се случи тук, та да не ходят да работят като берачи в чужбина. Законът им дава 90 дни да работят без да губят помощи, но трябва всеки ден да се подписва договор с всеки един от тях, което е абсурдно!

Над продукти, имитиращи българско розово масло няма контрол. Не можем да се борим срещу държави-производители. Не може да се внася безконтролно чуждо розово масло, което впоследствие да се продава като българско.

В 2021 при себестойност 2 лв, изкупната цена бе 1.50, всеки производител трябваше да си доплати по 50 ст. След кампанията ни S.O.S. българска роза, успяхме да ги върнем на 164 производители. 

Традиционно добре сме представени на азиатските пазари, в Япония през юни имат ден, в който празнуват българската роза. Но трябва да имаме достойно представяне на изложенията."

Следващият гост е кметът на с.Буново Иван Маргитов:

"Селото е било на някогашен път, казвало се е Слатино и хората са били редовно грабени, за това се местят на това място. Имаме прекрасен музей на розата и туристически център. Тук живечт около 250 човека, няма големи предприятия. По време на пандемията хора работеха дистанционно, върнаха се няколко млади семейства. Нямаме училище. Привлекателни сме със своята природа. Тук Каравелов пише "Хубава си моя горо".

С нас е и Станимир Струмин – създател и ръководител на кукерска група „Хурса“:

"Хората оценяват моя труд и ангажираност, отдавам се изцяло на това, което върша. За 15 години успявам да събудя интереса на младите, да поддържаме традициите, това крепи хората. По-добре да сме заедно. Най-малкият кукер е на 3 и половина години. Дрехите си ги правим сами само с ествествени материали. Хората ни харесват, имаме награди за най-атрактивна група. Голямо удовлетворение е да гледам как ни се радват. И да видиш малките деца как правят маски."

Последни гости са две дами с едно и също име - Милена Петровска. Първата е председател на Народно читалище „Светлина 1905“:

"Съпругът ми е от буновски род, в свободните дни сме тук. В началото познавах бегло дейността на читалището, но впоследствие ме поканиха и вече трети мандат го ръководя. Наш ангажимент е да им предоставяме повече култура. Почти подновихме библиотечния фонд. Имаме певческа група "Соколов камик" с автентични носии от над 100 години.

Имаме сключен договор със Седмо училище в София, всяка година седмокласниците от там ни гостуват тук по време на Коледните празници, когато ги запознаваме с традициите."

Другата дама Милена Петровска е млад човек, който се е върнал да живее в селото: 

"Тук е изключително красиво и спокойно, всички сме роднини, Петровския род е най-големият. Хората са дружелюбни. Всеки ще те спре и ще ти каже нещо мило.

Работата не свършва, забавления като си свършиш работата, са билки и гъби, празниците са през седмица, през месец. Хората почитат местата, всеки дарява каквото има. 

Младите нека слушат сърцето си. Поне да пътуват из природата, ако не се прибират на село. Цял ден из двора - друго не ми трябва. Нищо не се получава лесно."


По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Боян Трайков, предаване първо

Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..

публикувано на 08.02.25 в 16:00

Софийски разкази - квартал Лозенец, част 1

Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ?  Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..

публикувано на 08.02.25 в 15:00
Васко Абаджиев

Адресите на любовта – цигуларят Васко Абаджиев

В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...

публикувано на 08.02.25 в 14:00

Ана Андреу Бакеро в "Перото"

Ана Андреу Бакеро гостува в България с дебютния си исторически роман „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска, сестра на Царица Йоанна Българска. Събеседник ни е Деметра Димитрова, редактор на романа: "Тайно се надявахме тя да дойде, имахме интересен диалог с читателите. Инициативата дойде от Институт "Сервантес"...

публикувано на 08.02.25 в 11:44
Екатерина Цанова

Контролираният транс

Лечение чрез хипноза – митове и легенди. Гост по темата е Екатерина Цанова: психолог, който работи с Позитивна психотерапия и Хипнотерапия при паник атаки, повишена тревожност, страхове, фобии, безсъние, депресивни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, житейски кризи и др.: "Хипнозата е състояние на контролиран..

публикувано на 08.02.25 в 11:24

За българското кино в контекст

Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни.  Темите са многообразни - от исторически до..

публикувано на 08.02.25 в 10:33

Учене чрез преживявания

Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..

публикувано на 08.02.25 в 09:56