По традиция, концертът започва с българска творба - „това вече се превръща в запазена марка на нашия оркестър“, подчертава Константин Илиевски. Ще прозвучи една от частите из Балетна музика за оркестър „Орис“ от Румен Байрактаров. Той завършва Музикалната академия в София с две специалности – дирижиране при Константин Илиев и композиция при Александър Райчев. Специализира в Париж, където една година работи с Оливие Месиен. Плочата с Първата му симфония (създадена в Париж) и Концерта за цигулка и оркестър влиза в селекцията на фондацията „Кусевицки“ за 10-е най-препоръчвани за излъчване по радиостанциите по света творби, редом с албуми (плочи) на композитори от ранга на Лигети. Една от частите на Орис ще прозвучи в програмата тази вечер - Vivace e molto ritmicо.
Именно Кусевицки играе важна роля в написването на Концерта за оркестър от Бела Барток, творбата от втората част на концерта. Той поръчва на Барток да напише този концерт в трудни за композитора времена - в началото на Втората световна война той избягва от Унгария и се установява в Щатите, опитвайки да си създаде нов живот, но не му е никак лесно. Тогава двама други унгарци, диригентът Фриц Райнер и цигуларят Йозеф Зигети – споделят със Серж Кусевицки (тогава начело на Бостънската филхармония) каква е ситуацията с Барток и той с радост откликва, отива при Барток, който е в санаториум и му възлага написването на творба за оркестър. Докато работи по „задачата“, композиторът пише така – „не мога да определя дали има връзка между това, че имам поръчка да композирам и подобрението в моето здраве, но безспорно това заема почти цялото ми време“. Така се появява Концертът за оркестър, чиято триумфална премиера е на 1 декември 1944 г. под палката на Кусевицки. За съжаление, тя се оказва и последна за Барток, който скоро след това умира. Но Концертът за оркестър носи много пластове от емоции и размисли.
Чуйте повече в разказа на Константин Илиевски.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..