Поводът е "Вера и Далавера", сборник с есета и анализи, простотии и разкази през призмата на 21 век, от 2000 до 2024 година.
Сред многото събития белязали началото на века е и демократичното развитие на България. Авторът разсъждава за нашето присъствие на световната сцена, но и за това, което нарича "здравословен патриотизъм", който се прокрадва като тънка нишка през представените есета.
Какво е обединяващото в тези текстове?
"Тях ги обединява животът, не през личен разказ от нещо преживяно, а през това, което се е случило на много хора, българи и не само. И което се е превърнало в интелектуално събитие, част от моята вътрешна автобиография, която не е събитийна а реагира с текстове на неща случващи се отвън. Опитва се да ги осмисли, да им създаде повече дълбочина, повече контекст и исторически хоризонт", посочи проф. Кьосев.
Отбелязваме, че проф. Александър Кьосев е създател на магистърската програма "Изкуства и съвременност" в Софийския университет. Тя включва различни подходи – академични, попкултурни, научни, образователни, свързани с изкуствата – театър, кино, литература и съвременно изкуство на която е представител от по-младото поколение нашият стажант репортер Георги Петров, който сподели:
"Всички преподаватели от специалността "Културология" учат студентите на критично мислене и проф.Кьосев не правеше изключение. Неговите предмети дори бяха по-изискващи, по-трудни, повече информация трябваше да се асимилира. Дори за един негов избираем курс "История на съвременната култура" беше повишил изискванията, да наподобяват произволен западноевропейски университет. По този начин летвата се вдигна и аз успях да повиша стандарта си и стандартът оттогава-насетне расте."
Опозицията "Вера-далавера" на пръв прочит разграничава различните ценности.
Опозицията не е само между лошите и добрите. Не е между лошите корупционери и добрите, прекрасните, честни хора – тя пронизва душата на всеки един от нас", твърди професорът. Той си послужи с личен пример, който можете да проследите в разговора, посочвайки, че освен писаните правила са важни и неписаните, тези, които можеш да приложиш в неочаквана за теб ситуация.
"Тоест, владеенето на тези двойни правила – едните официални, стандартни, свързани със законите, правилниците и с морала, ако искате, а другите - нестандартни, бих казал атропологични са част от всекидневната култура и всеки един от нас владее тези два кода едновременно. В макро план, има хора, които владеят далаверата много повече от други – те натрупаха пари, власт и истински социален капитал на Прехода, а другите си останахме по-скоро на страната на вярата", поясни проф. Кьосев.
"Държа да подчертая, че далаверата е антропологическа стихия, която е във всеки един от нас", допълни той.
Какъв е идеалният читател на тази книга?
"Идеалният читател е млад човек. За редактор на книгата си избрах Валентин Калинов, когото познавам от студент. Той е на 39-30 години, изключително талантлив и има огромна заслуга за книгата – въведе текстове, които бях забравил, изключи други и заедно я подредихме. Тя не е послание за хората от моето поколение, опитвам се да говоря на други сърца и умове, дали успявам, те ще кажат. Но тази книга е насочена към тях", разкри авторът.
Премиерата на книгата е тази вечер, 14.06.2024 гл от 18:30 часа.
Още интересни аспекти за верата и далаверата в нашето съвремие, открийте в разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..