Българското лозарство и винарство датира от 6000 г. преди Христа

"Аз 40 години съм работила във винарския бранш. И това, което се случи през последните 30 години - събарянето на сградата, беше голям удар, особено за по-възрастните колеги. Сградата беше паметник на културата. Строена е 1890 година за пивоварна. Павлович се е казвал собственикът, на него е кръстено и Павлово. След смъртта на сина си подарява сградата на държавата, това е преди 9 септември. Тя имаше отдолу тунели за лагеруване на бира, които стигаха до булеварда", разказва с болка в гласа Маргарита Христова. Именна в тази сграда се е помещавал Националният институт за изследване на вино и спиртни напитки.

Въпреки тази загуба за културно-историческото наследство на България, Маргарита Христова продължава да се занимава с изследване на виното на наша територия.

Според нея най-голямата грешка след падането на социалистическия режим в лозаро-винарската индустрия е връщането на лозята в реални граници, което по нейните думи е опропастило лозарството.

'"Защото наследниците вече не живееха на село. И ако двама работят трите реда, които са им дадени, останалите не ги работят. А това е пагубно за лозарството", споделя специалистът по вино.

Говорейки за лозарството и винарството по нашите земи, Маргарита Христова споделя за книгата на доц. Тодор Начев на тази тема.

"Издадохме негова монография, дисертация на тема "Лозарството по българските земи от възникването му (смятайте 6000 години преди н.е.) до 20 век". Изключителен труд, в който има доказателства и артефакти, които доказват, че е имало културна лоза в районите на Сливница и Драгоман. За това свидетелстват наименования на местности, които се казват Лозето или Лозята, което значи че хората са познавали лозата."

Повече за българското вино чуйте в звуковия файл.