Възрожденският град Копривщица отбеляза своя празник на духа, един празник на историята и на фамилиите в града.
Многоуважаваната Райна Тотева е познат деятел, дългогодишен учител по литература и български език, автор на исторически изследвания за поета Димчо Дебелянов и за копривщенските кенета (тънки дантели, шити върху конски косъм, техника характерна за Копривщица). Самата тя е притежател на богата колекция от тези местни шедьоври, автор е и на книгата "Празници и делници в Копривщица през първата половина на 20. век“.
Преди дни, навръх Илинден, тя събра копривщенското общество и гостите на града в старото училище „Св. св. Кирил и Методий“, известно и като най-старото класно училище в България, за да представи своята нова книга, разказваща една малко позната тема, по която през годините се е премълчавала съдбата на така наречените "масърлие“. "Масър“ всъщност е арабското наименование на Египет, понятието е свързано с подема на икономиката в града и копривщенските занаяти след 1809 година.
Продукцията на копривщенските занаятчии – аби, чорапи, дрехи с прекрасна изработка и високо съдържание на вълна са много търсени в Египет, в Цариград идват египетски търговци, които на много добра цена изкупуват продукцията им. По-късно двама видни предприемчиви българи – Хаджи Дончо Семков Палавеев и Хаджи Иван Попмихайлов Маджаров, основават така наречената „Масърска“ компания, с копривщенски корени и седалище в Александрия, с клон в Кайро, и там на място те започват да продават продукцията на своя град.
Историята на гурбетчийската колония през която минават множество поколения, може да чуете в звуковия файл.
Важно е да отбележим, че традициите на Масърската компания основана през 1857-1858 година, продължават близа 90 години, до 50-те години на 20. век.
Райна Тотева представи пред копривщенската общественост своята книга "Копривщенци в Египет - масърлиете", която проследява пътя на откриването от копривщенските абаджии и търговци на египетските пазари в средата на 19. век, настаняването им там, борбата им с конкуренцията на европейските стоки и постепенната загуба на пазарите, в по-късен период и ориентирането на копривщенци към търговията с мляко и млечни продукти, както и създаването и развитието в продължение на повече от 80 години на копривщенска колония млекари и на присъединилите се към тях неколцина душанчани в Кайро и Александрия.
На хиляди километри далеч от родното място и от семействата си, гурбетчиите в Египет, чието арабско название е Мъср, наричани масърлиете, временно - по две, три и повече години, според обстоятелствата, отсъстват, за да печелят с поминъка си и осигуряват материално живота си и живота на своите семейства. Има масърлии по едно-две поколения, а някои и по три, прекарали в Александрия и Кайро по 40, 50 и повече години.
На някои места сградите, в които са се помещавали дюкяните все още съществуват, дори българи живеят на някои от адресите, макар да нямат нищо общо с тези родове. Но наследници на Шулевия и Сапунджиевия род от Копривщица посещават в последните години Александрия на частни начала, намирайки адресите вписани в търговските книги на техните прадядовци.
Книгата "Копривщенци в Египет - масърлиете" разказва с дълбочина по прекрасен начин тази история.
Текстът проследява основните моменти в еволюцията на традиционните гурбетчии; анализира социалния състав на първо и второ поколение масърлии, имущественото им състояние и съдружническите им взаимоотношения и проследява социалния им живот и проявите им.
Автор на предговора на книгата е доц. Петко Христов – уважаван историк, изследовател и автор от Института за история и фолклористика към Етнографския музей при БАН. Прочутите копривщенски фамилии: Мочкови, Братя Драгийски, Шулеви, Ослекови, Каравълкови, Хаджинейкови, Каравълкови, Салчеви, Старирадеви, Сапунджиеви - всички те са намерили място в подробности в новата книга на Райна Тотева, но и не само копривщенци влизат в съдружие в Кайро и Египет и Александрия, но и още една немалка колония от село Душанци, свързана с личността на Тодор Душанцалията.
Чуйте вълнуващия разказ на Боян Бочев в звуковия файл, както и думите на авторката Райна Тотева.
От 12.00 до 17.00 часа днес, Софийската филхармония отбелязва 3 март с произведения от български композитори. Инициативата “Обичам българската музика” традиционно се провежда в зала "България“. В събитието участват ученици от музикалните училища в страната и студенти от НМА "Проф. Панчо Владигеров“. Пред Радио София зам.-ректорът на..
За православните християни започва Великият пост. От 3 март до 20 април или общо 7 седмици вярващите се въздържат от определени храни, мисли и дела. Великият пост е време на посвещаване на човекa на Бог по примера на Христос, който е прекарал 40 дни в пустинята в пост и подготовка за своята мисия. Постите са създадени не толкова, за да..
По случай Деня на Освобождението на България от османско иго - 3 март, от 10:00 до 19:00 часа, на интервал от 16 минути ще се движи безплатна атракционна автобусна линия, с маршрут от Орлов мост до Националния исторически музей (НИМ), съобщиха от Сдружение "Градски транспорт и инфраструктура". Маршрутът преминава покрай кино "Одеон“, НДК,..
Днес през по-голямата част от деня и над по-голямата част от страната ще има значителна ниска и средна облачност. След обяд облачността от запад ще започне да намалява и през нощта срещу вторник над цялата страна ще се изясни, съобщиха от НИМХ. Само на отделни места ще превали слабо - дъжд и сняг. Ще духа слаб, в Източна България умерен северен вятър...
За предстоящата премиера на "Веселата вдовица" в Националния музикален театър говорим с двама от "виновниците" за събитието. Началото е със Стефан Илчев, един от солистите: "Подготовката е много голямо преживяване - никога не знаем какво да очакваме. Режисьорът Валентин Ганев много разбира целия процес - музикалния, заедно с визуалния. Благодарение на..
Албена Ненкова има зад гърба си няколко книги – трилогията за „Софиянката, която слага всичко в тигана“, книги за виното и книга за ракията (с разкази по тази интригуваща тема). Родена в София, израснала като малка в Ловеч при баба си, Албена живее интересен и пълнокръвен живот. Така е и като човек. Била е в националния отбор по синхронно..
Приемаме, че информирането е нещо добро, но знаем, че всичко има две страни. Досега обаче никой не е поглеждал на този процес както п роф. Ювал Харари. Той хвърля сянка на съмнение върху това твърдение, казвайки, че под информация се разбира: 1. това, което ни дава знания за света, а 2. – това, което подрежда света. В единия..