"Децата, които Хитлер отвлече" разкрива шокираща конспирация за Хитлеристкия режим, разказана през лична история

Програмата Lebensborn (или „Извор на живот”), създадена от дясната ръка на Хитлер – Хайнрих Химлер, на 12 декември 1935 г., е отговорна за отвличането на над половин милион деца от окупираните страни. Похитените са определени като достойни представители на арийската раса, откъснати са от домовете си и са предадени за осиновяване на германски семейства.

Книгата “Децата, които Хитлер отвлече“ разказва за тази шокираща конспирация през очите на една от жертвите – Ингрид фон Ойлхафен.

Българското издание на скандалната история вече е по книжарниците в превод на Гриша Атанасов, който е и журналист, и специалист по книгоиздаване. В разговор по темата в предаването "Радиокафе“, той открои важния и малко познат аспект от историята, който е характерен за книгата.

“За времето на Втората световна война, Германия по времето на Хитлер и нацистката идеология, са изписани хиляди томове. Програмата “Lebesborn“, разбира се е споменавана, но като че ли досега не беше видяна през погледа на пострадалите от нея“, посочи Атанасов.

Ингрид разбира какво не е наред с нея, когато е на 58-годишна възраст. Тя цял живот е усещала отчуждение и студенина в семейството, виждала е документи с името Ерика Матко, което нищо не й е говорило, майка й така и нищо не й казва. Много по-късно тя открива тези документи с нейната история, едва тогава тя тръгва на истинско разследване, историческо, и не само, за да открие своите истински корени“, посочи преводачът.

Защо е малко известна програмата Lebesborn? Защото след войната има огромна неохота от страна на новите германски власти и от страна на другите държави, в които всичко се е случвало, да се говори по тази тема, самата организация Lebesborn e успяла да унищожи голяма част от архивите си, точно преди края на войната, допълни той.

Търсенето на истината отнема повече от десетилетие на Ингрид. Първо търси в Австрия, но се оказва, че селцето Залърсбун, не е в Австрия, а в Словения, където през 1942 година са събрали селото в двора на училището и са взели децата. Оттам е взета и малката Ерика Матко, едва на 9 месеца и вкарана в програмата Lebesborn, която остава държавна тайна и след края на Хитлерова Германия.

Много силно изразена в книгата “Децата, които Хитлер отвлече“ е тази липса на корени и психологическа откъснатост, които усеща тази жена и които усещат десетките хиляди деца, отгледани по този начин, изтъкна Гриша Атанасов.

В книгата си, авторката разкрива собствената си идентичност, но и подробно описва зловещия план Lebensborn.

Еманация на нацистката мания по расова чистота, той действа най-вече в Югославия и Полша, но също в Русия, Украйна, Чехословакия, Румъния, Естония, Латвия и Норвегия. 

Така през лятото на 1942 г. в окупираната от нацистите Югославия, родителите на Ингрид, подобно на много други, са задължени да подложат детето си на медицински прегледи, за да бъде оценена расовата му чистота. Ерика Матко – русокосо и синеоко бебе на 9 месеца – според нацистките лекари отговаря на всички изисквания за "дете на Хитлер“. Откъсната от биологичното си семейство, тя е отведена в Германия и е настанена при двойка, лоялна към нацизма.

Ерика е преименувана на Ингрид фон Ойлхафен. В шокиращите си мемоари тя описва пътя на своята „германизация”, протекла сред бездушни „родители” и сиропиталища. Въпреки че нацистите са унищожили много доказателства за извращението Lebensborn, авторката открива редки документи, включително показания от Нюрнбергския процес за нейното собствено отвличане.

Само че тези разкрития поставят и много въпроси, включително за снизходителното отношение към известни нацисти, по една или друга причина избегнали възмездие за делата си.

Съвместно с разследващия журналист Тим Тейт, известен американски документалист, режисьор, който композира и оформя разказа й, Ингрид фон Ойлхафен пише своите мемоари и тръгва по пътя на истината, за да открие, че нацисткият режим педантично е унищожил истинската й самоличност.

Тим Тейт създава и документален филм по нейния разказ, а текстът е композиран така, че се чете като трилър, с голяма загадка, която се разкрива чак накрая. Много интересен е моментът, когато Ингрид, или Ерика Матко, открива своите истински родители и се среща с тях, посочи още Гриша Атанасов.

Какви поуки и паралели могат да се направят от тази история и защо тя е препоръчително четиво в нашето съвремие, чуйте от разговора на Гергана Пейкова с Гриша Атанасов.