Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво е икономическото бъдеще на Европа

Сградите на Европарламента в Брюксел.
Снимка: Георги Николов

По-координирана индустриална политика, по-бързи решения и масивни инвестиции трябва да следва ЕС, ако иска да поддържа икономическото темпо на своите съперници Съединените щати и Китай, смята бившият председател на Европейската централна банка и бивш премиер на Италия Марио Драги в доклада си изготвен по искане от Европейската комисия, който е 400 страници. Междувременно беше публикуван друг важен доклад за ЕС "Бележки за европейските лидери", които се изготвя след все европейски вот, за да помогнат на новите еврокомисари и евродепутати да определят приоритетите на съюза. Каква визия има Европейския съюз за своето развитие? Какво е бъдещето на Европа и може ли да остане в надпреварата между континентите? Подробности разказа докторът по икономика Евгений Кънев.

"Европа имаше една траектория на развитие след Втората световна война, която беше обусловена от Студената война, която последва Втората световна война и по този начин тя разви своя социален модел. Но голяма част от причините да бъде успешна е, че тя си спести парите за отбрана, до голяма степен осигурена от САЩ. Когато Студената война вече не беше факт, или ситуация, на практика социалният модел заскърца и Европейският съюз беше алтернативата, по която да може да продължи този модел чрез наличните еврофондове, която трябваше да направи конвергенция между страните с различно икономическо развитие и което да осигури това благоденствие. Но това се промени след голямата рецесия и всъщност заявяването на Русия като страна, която иска ревизия на световния ред", каза той.

По думите му това от своя страна заедно с големите глобални тенденции свързани с миграцията на населението към Европа, климатичните промени, трансграничната престъпност и така нататък са поставили много големи предизвикателства към Стария континент. Развитието на технологиите и Зелената сделка също са сред факторите, които поставят Европа в неизгодно положение пред най-големите й конкуренти - САЩ и Китай, а по ниво на сигурност пред Русия.

Д-р Кънев посочи, че при иновациите най-голямо значение има фактът, че при Китай и САЩ, където правителствата отделят капитал за финансирането им, в Европа няма глобална екосистема за иновации и няма капитал. Най-големият проблем обаче е, че дори да има иновации, няма механизъм, по който те да станат комерсиални. Друг фактор е зелената енергия, която е била смятана за панацея срещу липсата на достатъчно суровини, където отново няма механизъм, по който тази политика да стане европейска, посочи той. И допълни, че енергията, която ползва Европа е в пъти по-скъпа от тази в САЩ и Китай и по тази причина стоките са неконкурентноспособни.

Според думите му ЕС е коалиция от страни членки и трудно може да им наложи обща политика, ако те самите не го желаят. По тази причина забавянето на общия план само утежнява положението, а от друга страна левите и десните течения трудно намират общ език, като десните искат по-малка власт от Брюксел. Това звучи примамливо, но всъщност е катастрофално, каза д-р Кънев.

"Макар, че никъде не го споменава в своя доклад, той ясно подчертава, че проблемите идват от това, трябва да се вземат общи европейски решения за сектори, които винаги са били досега приоритет на национални политики", добави той.  

Какви са основните предизвикателства пред България?

"България не е жертва, както се опитват да я представят някои политически сили, а е голям бенефициент, тоест печели от тази глобализация. Всъщност самото отваряне в ЕС е вход към глобализацията в България до голяма степен, отделно и членството ни в НАТО. За 20 години в тези членства България успя да утрои своя БВП и чисто математически сме една от богатите държави в света. Това, че не се чувства добре от най-бедните слоеве е проблем на вътрешната политика, а не на ЕС и това е големият проблем пред България", каза Кънев.

Той посочи, че за да расте българската икономика, тя трябва да търси други пазари извън Европа, защото проблемите на Европа се прехвърлят и у нас.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15