Пианистът Иван Янъков издаде нов албум

публикувано на 01.10.24 в 11:57

Пианистът разказа за детството си, минало под музикалния съпровод на Моцарт и Перголези

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пианист и диригент, Иван Янъков изнася концерти в над 30 страни в Европа, Австралия, Северна Америка и Азия. Българинът е свирил като солист в редица оркестри и има изяви в множество големи зали.

През 2001-ва година, като победител на конкурса Artists International Series, е спонсориран за самостоятелен дебют в рециталната зала на световноизвестната Carnegie Hall, Ню-Йорк. Свирил е камерна музика с членове на Лондонската филхармония.

В ефира на “Радиокафе” пианистът разказа за детството си, което е минало под музикалния съпровод на Моцарт и Перголези, както и на много барокова музика, защото и двамата му родители са музиканти.

Иван Янъков разказа за първите си преподаватели като Трифон Силяновски, който освен блестящ пианист, е и енциклопедична личност, каквито вече няма. “С него, уроците не бяха само клавирни, а на всякаква тема - езотерика, култура, архитектура. Добрите професори така правят, при тях винаги има комперативност”, казва той.

В България първата му учителка е Живка Дончева, която е била репресирана от комунистите. В музикалното училище, след това, е ученик на Теменужка Янева, която го учи на изразителност, мекота на звука, баланс, поведение на сцена и подготовка за концерти. Работил е и с Маер Франк, за когото казва, че е учителят, който го е научил как да свири на пиано.

В САЩ Янъков продължава да попада на добри преподаватели като Аркади Аронов (руски евреин, избягал от СССР), както и при американката Стефани Браун (която пък е ученичка на Питър Съркин), а също и при многобройните майсторски класове, които посещава.

За новия си албум, пианистът разказва, че избягва да прави концерти и записи по тематика, а разчита на интуицията и усещането си, за това кое да влезе в албума, като целта му е била да има баланс.

Албумът включва Прелюд, фуга и вариация, опус 18, който Цезар Франк пише за орган, а по-късно е направена клавирната транскрипция. Следва Соната за пиано №31 в Ла-бемол мажор от Йозеф Хайдн, и накрая - Вариации по тема от Корели, композирани от Сергей Рахманинов във Франция след дълъг период на мълчание.

Чуйте целия разговор на Лили Големинова в звуковия файл.

По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова