“Позагубихме връзката с настоящето, говорейки си повече за злободневие и затова връзката към миналото е нещото, което приземява нещата”, допълва Георги Проданов. За снимките той разказва, че повечето са направени от чужденци, които са минавали през страната ни и са били силно привлечени от пазарите ни.
“Виждаме моментна снимка на едно минало, което няма как иначе да бъде разказано и то минало, през очите на други хора. От тази гледна точка, благодарение на това усложнено наше ежедневие, сме в ситуация да преживеем последните век и половина и в интернет, и в архивите”, посочва той.
Паметта за местата и съвременните им измерения, ще бъде събудена и от звуков ъгъл у тези, които помнят пъстротата на пазарите и ще пробуди любопитство и почти 3D изживявания, за онези, които не помнят. Най-интересните и емблематични пазарски лафове и импровизации, ще бъдат организирани по теми като аудиофайлове.
Този подход има стойност и като документ за историята на киното. Ще бъде пооткрехната и завесата към професията на Мариана Вълканова, а зрителите ще научат как се е записвал звукът в киното през времето.
Проследено е развитието на Женския пазар още от времето, когато пазарът е бил естественото тържище пред Джамията, характерно за типичния османски град, през периода на европеизирането на столицата по време на Княжество България и изместването му, където е сега и продължава да бъде екзотиката на един град на ръба между Ориента и Европа.
Разказът е разгърнат чак до днешни дни, когато той става и място за творческа провокация, включително с новите събития, организирани там, като Weekend пазар, Нощ на пазара, Винтидж пазар и други.
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".
Чуйте повече в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно